— Кой си ти? — попита тихо Фатрен.
— Този, който казах.
— Не ти вярвам.
— Но си готов да ми се довериш.
— Ни най-малко. Просто не искам да влизам в спор с аломант.
— Засега и това ми стига — отвърна Венчър. — Виж, приятелю, към града ти се приближават десет хиляди колоса. Имаш нужда от всяка възможна помощ.
„Десет хиляди!“ — помисли стъписано Фатрен.
— Предполагам, че ти управляваш този град, нали? — продължи Венчър.
Фатрен едва успя да се отърси от вцепенението си.
— Да. Казвам се Фатрен.
— Е, добре, лорд Фатрен, сега ние с теб…
— Не съм лорд — прекъсна го Фатрен.
— Току-що стана. По-късно ще си избереш фамилия. А сега, преди да продължим, ще те запозная с условията, срещу които ще ти помогна.
— Какви условия?
— Те не подлежат на обсъждане — заяви Венчър. — Ако победим, ще ми се закълнеш във вярност.
Фатрен се намръщи и спря насред улицата. Върху раменете му се сипеха сажди.
— Това ли било? Появяваш се преди битка, твърдиш, че си някакъв император, и искаш да се възползваш от нашата победа? И защо да се кълна във вярност на човек, с когото съм се запознал преди няколко минути?
— Защото ако не го направиш — тихо отвърна Венчър, — аз пак ще взема властта. — И продължи напред.
Фатрен остана няколко секунди на място, после забърза след него.
— Тъй значи?! Дори да оцелеем след битката, пак ще бъдем управлявани от тиран?
— Да.
Фатрен се намръщи. Не очакваше непознатият да е толкова прям.
Венчър поклати глава.
— Навремето мислех, че може да стане и по друг начин. И се надявам някога наистина да мога да го направя. Но в момента нямам избор. Трябват ми твоите войници и твоят град.
— Моят град? — повтори Фатрен. — Защо?
Венчър вдигна пръст.
— Най-важното е да оцелеем в тази битка. После ще мислим за останалото.
Фатрен изведнъж осъзна, че вече е готов да му вярва. Не можеше да обясни кога точно бе променил мнението си. Непознатият очевидно бе човек, роден, за да бъде следван от другите — водач, какъвто Фатрен бе мечтал да бъде.
Венчър не почака Фатрен да се съгласи с „условията“. Това не беше предложение, а ултиматум. Фатрен отново ускори крачка и го настигна на един малък площад. Наоколо подтичваха войници. Никой не носеше униформа — единственият начин да се отличи офицер от обикновен войник бе червената превръзка на ръката. Венчър не им бе дал много време да се съберат, но от друга страна, колосите всеки момент можеше да атакуват.
— Времето ни е малко — почна той високо. — Мога да ви науча само на някои неща, но и те ще помогнат. Колосите са на височина от пет до дванайсет стъпки. Но дори дребните са по-силни от човек. Бъдете готови за това. За щастие тези същества се бият поотделно, без да координират действията си. Ако другарят на някой колос е изложен на опасност, няма да получи подкрепа. Атакуват директно, без лукавство, и се опитват да надделеят с груба сила. Не им позволявайте! Старайте се да се скупчвате около противника си — по двама срещу по-дребните, по трима-четирима срещу големите. Няма да можем да създадем широк фронт, но важното е да оцелеем колкото се може по-дълго. Не се тревожете, че противникът може да заобиколи по фланговете и да проникне в града — ще скрием населението в другия край, а щом някои от колосите почнат да плячкосват, другарите им срещу нас ще станат по-малко. Точно това ни трябва! Не ги преследвайте навътре в града. Вашите семейства ще са на сигурно място. Ако се биете с особено голям екземпляр, удряйте го в краката и го повалете, преди да го убиете. Ако е дребен, гледайте оръжията ви да не се закачат за диплите на кожата. Имайте предвид едно — колосите не са глупави, те са само недоразвити. Напълно предсказуеми. Тръгват право към вас и атакуват директно. Това, което трябва да запомните на всяка цена, е, че те могат да бъдат побеждавани. И ще го направим днес. Не позволявайте да надделее страхът! Бийте се организирано, запазете хладнокръвие и ви обещавам, че ще оцелеете!
Офицерите не сваляха очи от Венчър. Не подкрепяха речта му с възгласи, но изглеждаха малко по-уверени. Бързо тръгнаха да разнасят инструкциите му.
Фатрен доближи покорно императора.
— Ако сте ги преброили вярно, те ни превъзхождат пет към едно.
Венчър кимна, без да го поглежда.
— И са по-едри, по-силни и по-добре подготвени от нас.
Венчър пак само кимна.
— Значи сме обречени.
Венчър го изгледа навъсено.
— Не сте обречени. Имате нещо, което те нямат — нещо много важно.