Дюрн продължаваше да потропва с пръчките по втвърдената кал на дъното на канала, сякаш беше някакъв уличен музикант. Звукът обаче бе твърде слаб, приглушен от пръстта и навярно го чуваше само Дух.
Ритъмът на Дюрн беше съвършен. Всеки менестрел би му завидял.
— Ето, погледни например пазара — продължаваше Дюрн. — По времето на лорд Владетеля малцина скаа дръзваха да се занимават открито с търговия. А сега промяната е толкова приятна. Скаа, които управляват други скаа. Ние сме щастливи!
Дух извърна очи към пазара. Струваше му се, че ако хората наистина са щастливи, на лицата им ще трептят усмивки, вместо да свеждат непрестанно глави. Щяха да пазаруват спокойно и да разговарят помежду си, вместо да притичват изплашено между сергиите, както правеха някога. Освен това ако градът бе щастливата утопия, за която се представяше, едва ли щеше да има войници, които да следят зорко тълпата. Дух поклати глава. Всички носеха почти еднакви дрехи — начинът на обличане се диктуваше от Гражданина. Дори просията бе стриктно регулирана. От време на време към Дух се приближаваха цивилни служители, проверяваха колко е спечелил и заделяха солидна такса за Гражданина.
— Погледни — говореше Дюрн, — да виждаш да пребиват или убиват някого на улицата? Несъмнено това си заслужава някои ограничения.
— Убийствата сега стават на тъмните улички — отвърна тихо Дух. — При лорд Владетеля поне убиваха открито.
Дюрн се намръщи и бавно се облегна назад, без да спира потропването. Ритъмът бе доста сложен. Дух усещаше вибрациите по земята и ги намираше за доста успокояващи. Имаха ли представа минувачите покрай какъв талант минават? От Дюрн би могъл да излезе прочут музикант. За нещастие по времето на лорд Владетеля скаа не свиреха музика. А при Гражданина… най-добре беше да не привличаш внимание към себе си.
— Ето — заяви неочаквано Дюрн. — Както казах.
Дух вдигна глава. В шумната тълпа, сред пъстрите цветове и неприятната миризма на отпадъци, човешки тела и стоки забеляза група затворници, охранявани от войници с кафяви униформи. Цветовете, шумът и миризмата се стоварваха върху сетивата му като неудържим порой, готов да го помете. Навремето тъкмо Дух бе обяснил на Вин, че когато гориш калай, въпросът е не какво усещаш, а какво успяваш да игнорираш. И се бе научил да се съсредоточава върху онези дразнители, които наистина го интересуваха, и да отхвърля всичко останало.
Минувачите се отдръпваха, за да направят път на войниците и затворниците, и ги наблюдаваха навъсено.
— Все още ли държиш да ги последваш? — попита Дюрн.
Дух се изправи.
Дюрн кимна, стана и го улови за лакътя. Знаеше, че Дух може да вижда — беше достатъчно наблюдателен, за да не се съмнява в това. Но и двамата се придържаха към ролите си. Просяците често се преструваха на недъгави, за да предизвикат съжалението на минувачите и да изкопчат по-голяма милостиня. Самият Дюрн пристъпваше с чудесно отиграно накуцване и бе изтръгнал няколко кичура от косата си, а отдолу се показваше бледа болнава кожа. В разрез с опърпания му вид Дух долавяше от него полъх на сапун и на доста добро вино. Дюрн беше господар на крадците, малцина в града можеха да се мерят с него. Но бе достатъчно хитър, за да играе умело образа на дрипав бедняк.
Двамата не бяха единствените, които тръгнаха след войниците и затворниците. Облечени в одобрените от Гражданина сиви дрехи скаа също забързаха след тях — тъмна маса под сипещите се сажди. Войниците изведоха затворниците от канала по една рампа и ги подкараха към по-спокоен квартал, където няколко канала бяха запълнени догоре с пръст и дори павирани.
Скоро от двете страни на улицата се появиха обезлюдени парцели. Изгорели останки на богаташки къщи. За Дух миризмата на дим бе почти задушаваща и той задиша през устата.
Не се наложи да вървят дълго, преди да стигнат крайната цел. Там ги очакваше самият Гражданин. Не яздеше кон — бяха пратили всички животни да работят във фермите. Но пък беше облечен в червено.
— Какви са тези дрехи? — прошепна Дух, докато Дюрн го водеше през тълпата. Гражданина и сподвижниците му стояха на стълбите на една от най-големите къщи, а скаа се бяха скупчили пред тях. Дюрн отведе Дух отпред при група яки мъжаги, които явно го познаваха, защото ги пропуснаха без никакви възражения.