Чу гласове. Обърна се и забеляза, че Гражданина и хората му са се отдалечили от пожара. Куелион говореше на тълпата, подканяше всички да са бдителни. Дух слуша известно време, после тълпата започна да се разотива и той тръгна назад, към пазара.
„Първо идва наказанието, после и благосклонността“. Често, особено след екзекуции, Гражданина се разхождаше сред хората на пазара, здрависваше се с тях, окуражаваше ги.
Дух се спусна по една странична уличка, излезе от богаташкия квартал и доближи канала. Избра едно място, където рухнала стена оформяше мост към дъното, и се спусна долу. Повдигна качулката на наметалото си и тръгна по оживената улица със сръчността на човек, израсъл в градски условия. Въпреки че мина по заобиколен път, стигна Пазарния ров преди Гражданина и неговата свита. Спря и загледа как мъжът в червено се спуска по рампата, следван от стотици свои почитатели.
„Искаш да си като него, нали? — помисли Дух. — Келсайър умря, за да дари тези хора с надежда, а ти искаш да откраднеш наследството му“.
Този човек не беше Келсайър. Нямаше право дори да произнася името на Оцелелия.
Гражданина крачеше с царствена осанка. Потупваше хората по раменете, здрависваше се с тях и се усмихваше доброжелателно. „Оцелелия би се гордял с вас“ — чу го Дух да казва високо. „Саждите, които се сипят, са знак от него — те олицетворяват падането на империята, това е пепелта на тиранията. От тази пепел ние ще съградим една нова нация! Страна, управлявана от скаа!“
Дух придърпа качулката напред и запристъпва с протегнати напред ръце, сякаш беше слепец. Беше прибрал фехтоваческото бастунче в парцаливия вързоп на гърба си. Имаше богат опит в прокрадването в тълпа. Докато Вин обикновено се опитваше да се скрие, да остане незабележима, Дух постигаше същото, без да полага усилия. Напротив, понякога правеше точно обратното. Мечтаеше да е като Келсайър — за когото бе слушал разкази още преди да се запознае с него. Най-великият скаа крадец на своето време — човекът, който бе имал дързостта да ограби самия лорд Владетел.
Но колкото и да се опитваше, Дух не бе успял да се отличи. Оставаше си хлапето с изцапано със сажди лице и неразбираем уличен жаргон. Едва когато се запозна с Келсайър, реши да изостави жаргона и да се помъчи да говори правилно. По това време бе започнал да се убеждава, че думите също таят в себе си сила.
Придвижи се ловко към предната част на тълпата, без да сваля поглед от Гражданина. Бутаха го и го сръчкваха, но никой не му обръщаше внимание. Попаднал в тълпа слепец е нещо, което лесно се пренебрегва — и така Дух можеше да постигне замисленото. Скоро се озова най-отпред, само на една ръка разстояние от Гражданина.
От мъжа в червено полъхваше миризмата на дим.
— Разбирам, добра жено — говореше той на една възрастна женица, уловил я за ръце. — Но твоят внук трябваше да отиде на работа в полето. Без такива като него всички ние скоро ще започнем да гладуваме! Народ, управляван от скаа, трябва да бъде и изхранван от скаа!
— Но… не може ли да се прибере поне за малко? — попита женицата.
— Когато му дойде времето, добра жено — обеща Гражданина. — Когато му дойде времето. — Алената му униформа бе единственото ярко петно на улицата и Дух усети, че погледът му неволно е прикован в нея. Откъсна с мъка очи и продължи да си пробива път, тъй като не Гражданина бе неговата цел.
Белдре, както винаги, стоеше до брат си. Гледаше, без да се намесва. Гражданина бе толкова динамичен, че сестра му неизменно оставаше в сянка. Дух се остави на един войник да го изтика встрани и по този начин се озова точно до девойката. Тялото й ухаеше леко на парфюм.
„Мислех, че е забранено“.
Какво би направил Келсайър? Вероятно би нападнал, би убил Гражданина. А може би щеше да постъпи по друг начин? Във всеки случай не би допуснал да се случат такива ужасни неща.
Дали пък не би опитал да се сближи с някой от доверените хора на Гражданина?
Сърцето на Дух се разтупка. Тълпата отново се раздвижи и той се остави да го тласне към Белдре. Стражите не му обърнаха внимание — те охраняваха зорко Гражданина.
— Брат ти… — прошепна Дух в ухото й. — Одобряваш ли убийствата, които нарежда?
Тя се извърна към него и той видя, че очите й са зелени. Дух стоеше сред тълпата, която го блъскаше, и чакаше отговор. Но множеството постепенно я отнасяше настрани от него. Той отново се запромушва към нея, като си проправяше път с лакти.
— Мислиш ли, че е по-различно от това, което правеше лорд Владетеля? — попита отново. — Веднъж го видях да изкарва случайни хора за екзекуция на площада в Лутадел.