Противникът на Дух, изглежда, си даваше сметка, че има известно предимство. Ако Дух побегнеше, щеше да изложи гърба си за атака. Ако се забавеше, щеше да бъде обкръжен. Така че войникът се отдръпна и зае отбранителна позиция, за да печели време.
Дух, естествено, атакува, без да се замисли — надяваше се, че свръхизострените му сетива ще компенсират недостатъчния опит. Войникът вдигна оръжието си, за да парира удара му…
Мечът на Дух спря във въздуха.
Дух напрегна всичките си сили, за да довърши удара, но мечът не помръдваше — сякаш се бе забил в невидимо, но твърдо дърво. Сякаш…
Някой Тласкаше срещу него. Аломантия. Дух изплашено се огледа и веднага откри източника на силата. Човекът, който Тласкаше, би трябвало да е точно срещу него.
И беше. Куелион, наричан още Гражданина, стоеше до сестра си. Беше я прегърнал през раменете, но Дух виждаше изписаното на лицето му усилие. Очевидно използваше теглото й за опора, докато Тласкаше меча на Дух. Беше се намесил в битката незабелязано, както го бе направил преди години в една пещера Келсайър.
Дух пусна меча и се хвърли на земята — беше доловил лекия полъх на оръжието на противника си. И наистина, острието профуча на косъм над него. Неговият меч издрънча на земята и звукът бе като камбанен тътен в ушите му.
Нямаше време дори да си поеме дъх, трябваше да отскочи, преди войникът да е нанесъл втори удар. За щастие не носеше по себе си метал, който Куелион би могъл да Тласка или Придърпва.
Единствената възможност беше да бяга. Не можеше да се бие, не и когато се бе намесил аломант. Обърна се и видя, че войникът до него се готви за нова атака. Шмугна се под вдигнатата му ръка, с надеждата, че неочакваният ход ще го обърка.
Нещо го улови за крака.
Дух се извърна. В първия миг си помисли, че Куелион по някакъв начин го Тегли. После видя, че поваленият войник го е стиснал за глезена.
„Ударих го два пъти по главата! — помисли Дух ядосано. — Би трябвало да е в безсъзнание!“
Мъжът го стискаше и дърпаше назад с нечовешка сила. Човек с подобна мощ можеше да е само Главорез — горящ пютриум Мъглив като Хам.
Дух бе загазил здравата.
Изрита с всичка сила, успя да се освободи и залитна. Спря. Щом противникът му гореше пютриум, щеше да тича бързо — много по-бързо и по-надалече от него.
„Двама аломанти — помисли Дух. — Някой не е тъй пречистен от благородническа кръв, както твърди“.
Дух изкрещя отчаяно, хвърли се към Главореза, вкопчи се в него и успя да го извърти като щит срещу връхлитащия меч на другия войник.
Куелион обичаше да говори за дълг и жертвоготовност. Изглежда, тази философия се простираше и върху войниците му, защото мъжът с меча го заби в гърба на своя другар, прониза го през сърцето и го насочи право към гърдите на Дух. Удар по силите само на човек с мощта на Главорез.
„Трима аломанти“, — въздъхна мислено Дух, докато мъжът се опитваше да издърпа забития в две тела меч. Тежестта на убития прекърши острието.
„Как въобще оцелях толкова дълго? Сигурно защото са внимавали да не разкриват способностите си“. Странно, но не усещаше болка. Изострените му сетива би трябвало да превръщат болката от удара в нещо…
И тя изведнъж се стовари върху него. Пред очите му се спусна черна пелена.
17.
Умението да създава микроби, които се хранят със сажди, и издържащи на климатичните промени растения говори, че Рашек е ставал все по-добър в прилагането на придобитата сила. Тя изгаря за броени минути — но за едно божество минутите могат да се проточат като часове. През това време Рашек е започнал като невежо дете, което тласнало планетата твърде близо до слънцето, израсъл е до зрял мъж, който е в състояние да създава саждиви кратери, за да охлажда атмосферата, за да прерасне в истински творец, усъвършенстващ растения и създаващ същества със специално предназначение.
Освен това можем да съдим за настроенията му по време на съвместното му съжителство със силата на Съхранението. Под нейно влияние той се е опитвал да запази нещата такива, каквито са. Вместо да изравни саждивите кратери и да се помъчи да върне планетата на мястото й, той се мъчел трескаво да се справи с проблемите, които сам си създал.
Елънд излезе пред строената си армия на прекрасен бял жребец, изчеткан старателно от саждите, и огледа редиците неспокойни войници. Виждаше ужаса по лицата им. Бяха чували разни слухове, а предния ден слуховете бяха потвърдени от самия Елънд. Днес предстоеше армията да бъде изпитана в мъглите.
Елънд подкара покрай строя, следван от генерал Демоа. И двамата яздеха едри животни, избрани за да впечатляват със силата си. Иначе през по-голямата част от пътуването Елънд и офицерите щяха да се придвижват с ладии.