Елънд не се измъчваше от взетото решение да прекара войниците през мъглите — поне за момента. Беше научил нещо много важно за себе си — че е честен. Може би прекалено честен. Когато изпитваше неувереност, му личеше. Войниците щяха да доловят колебанието му. Затова се стараеше да прикрива безпокойството и тревогите си, освен когато бе сред най-близки хора. Вин бе най-близката му и върху нея падаше най-голямата тежест. Но така поне намираше сили да се държи уверено, когато го очакваха от него.
Тропотът от копитата отекна надалече. От време на време Елънд чуваше окуражаващите викове на капитаните, но виждаше и страха в очите на хората. Нима можеше да ги вини за това? Днес хората му щяха да се изправят срещу противник, с който не можеха да се сражават, нито да удържат. След час седемстотин от тях щяха да лежат мъртви на земята. Приблизително един на всеки петдесет. Недотам лошо съотношение, ако не ставаше въпрос за хора.
Но мъжете стояха, изпънати в стойка мирно, и Елънд беше горд от поведението им. Беше им дал възможност да избират и които от тях пожелаят, да се върнат в Лутадел. Все още имаше нужда от войници в града и той не желаеше да кара хората си насила да остават в мъглите. Почти никой не се отказа. Напротив, повечето войници сами се строиха в дълги редици, облечени с униформи, брони и със смазани блестящи оръжия. Елънд предполагаше, че са го направили, за да се почувстват, сякаш влизат в бой — и донякъде бе точно така.
Хората му му вярваха. Знаеха, че мъглите настъпват към Лутадел, и разбираха колко е важно да бъдат завзети градовете, в които има припаси. Вярваха в способностите на Елънд да спаси семействата им.
Вярата им го караше да е още по-твърд и решителен. Той се върна пред средата на строя, дръпна юздите и обърна коня към редиците. Беше разпалил пютриум, та да изглежда по-силен и енергичен. Сега Тласна чувствата на войниците, за да им вдъхне кураж, и извика:
— Бъдете силни!
Гласът му ечеше толкова силно, че се наложи да потуши разпаления калай.
— Мъглите ще повалят някои от вас. Но повечето ще оцелеят, а и от падналите мнозина ще се възстановят! И след това няма да се плашат от мъглите. Не можем да застанем пред стените на Фадрекс, без да сме се изпитали в мъглите! Ако не го направим, рискуваме да ни нападнат призори, докато още сме в шатрите. Тогава противникът ще ни принуди да излезем в мъглите и ще Трябва да се сражаваме, докато всеки шести от нас се гърчи в агония! — Подкара бавно коня пред строя. Демоа го последва. — Не зная защо мъглите убиват. Но вярвам на Оцелелия! Той се провъзгласи за Господар на мъглите. Ако някои от нас умрат, такава е била волята му. Бъдете силни!
Думите му, изглежда, имаха ефект. Войниците видимо се поизправиха и се извърнаха на запад, където залязваше слънцето.
— Държат се добре, милорд — рече тихо Демоа малко зад рамото му. — Речта ви беше много ободряваща.
Елънд кимна.
— Милорд… — поколеба се Демоа. — Наистина ли мислите това, което казахте за Оцелелия?
— Разбира се, че го мисля.
— Съжалявам, милорд. Не исках да подлагам на съмнение вярата ви, само че… не е необходимо да се преструвате на вярващ, ако не сте убеден.
— Демоа, аз дадох дума. — Елънд го погледна навъсено. — Винаги изпълнявам обещанията си.
— Вярвам ви, милорд — отвърна Демоа. — Вие сте благороден човек.
— Но?
Демоа направи пауза.
— Но… Ако не вярвате в Оцелелия, струва ми се, че той не би искал да споменавате името му.
Елънд понечи да отговори, но спря. Демоа се бе обърнал към него, подтикван от честни подбуди. Такава постъпка не подлежеше на укори и наказания.
Освен това може би генералът имаше право.
— Демоа, не зная в какво вярвам — рече накрая Елънд, загледан в строените войници. — Но със сигурност не и в лорд Владетеля. Религиите на Сейзед са мъртви от векове и дори той престана да говори за тях. Изглежда, Църквата на Оцелелия е единствената ми възможност.
— Милорд, при цялото ми уважение… това не е достатъчно силен аргумент, за да се присъедините към нея.
— Демоа, напоследък имам проблем с вярата — призна Елънд, загледан в сипещите се сажди. — Последният ми бог бе убит от една млада жена, за която после се ожених — жена, която вие почитате като религиозен символ, но която отрича вашата привързаност.
Демоа кимна замислено.
— Разбери — продължи Елънд, — аз не отричам вашия бог. И наистина вярвам, че изборът на Келсайър е по-добър от всички други възможности. Като се има предвид какво ни очаква през следващите месеци, бих предпочел да вярвам в нещо — в каквото и да било.
Известно време двамата мълчаха.