„Но ние няма да просъществуваме векове — помисли си гневно той. — Тъкмо това им казах в речта си“.
Изглежда обаче не се бе справил добре. Как да обясни на сънародниците си какво чувства? Как да ги убеди, че е време за драстична промяна на традициите, време да преосмислят начина си на живот?
„Какво ли е станало горе? Дали Вин е отишла в Кладенеца на Възнесението?“ Ами Гибелта, Съхранението? Боговете на кандра отново воюваха, а тези, които го знаеха, се преструваха, че не се е случило нищо.
Извън клетката му кандра продължаваха да живеят както преди. Едни обучаваха членовете на новото поколение — от време на време мярваше Единайсетици, като малки топки със сияещи кости. Трансформацията от мъглив дух в кандра не бе лесна. След като получеше Благодатта, мъгливият дух губеше повечето си инстинкти и придобиваше интелект, за да се научи да оформя мускулите и тялото си. Процесът отнемаше дълги години.
Други възрастни кандра приготвяха храна — варяха смес от водорасли и гъби в каменни шахти, но не като тази, в която ТенСуун щеше да прекара вечността. Въпреки някогашната си омраза към човечеството ТенСуун винаги се бе наслаждавал на тяхната храна, особено на месото — то бе истинско изкушение и тъкмо то го караше с радост да заминава за изпълнение на поредния Договор.
Но сега почти нямаше какво да пие, камо ли да яде. Въздъхна и огледа голямата кухина извън решетките. Пещерите на Родината бяха просторни, твърде големи, за да бъдат запълнени от кандра. Но тъкмо това се харесваше на повечето негови сънародници. След години прекарани в служба на някой господар, в изпълнение на прищевките му, това бе възможност да се откъснат от света, да се порадват на усамотение.
„Усамотение — помисли огорчено ТенСуун. — Скоро ще имам предостатъчно усамотение“. Мисълта, че го очаква вечен затвор, потисна гнева му към онези, които идваха да го зяпат. И без това те щяха да са последните живи същества, които вижда. Познаваше повечето от тях. Четвъртите и Петите идваха да плюят на земята пред него, за да покажат предаността си към Вторите. Шестите и Седмите — които съставляваха основната част от изпълнителите на Договори — се приближаваха, за да изразят съжаление за един пропаднал другар. Осмите и Деветите идваха от любопитство, учудени, че една толкова възрастна кандра може да бъде низвергната.
А после видя познато лице и се извърна засрамен, защото се приближаваше МеЛаан и в големите й очи се четеше болка.
— ТенСуун? — прошепна тя.
— Върви си, МеЛаан — отвърна тихо той, извърнат с гръб към нея, с което се озова лице в лице с друга група кандри.
— ТенСуун… — повтори тя.
— МеЛаан, не бива да ме виждаш така.
— А те не би трябвало да постъпват по този начин с теб — отвърна тя и той долови в гласа й гняв. — Ти си почти толкова възрастен, колкото са те, и много по-мъдър.
— Те са от Второто поколение — посочи ТенСуун. — Избраници на Първите. Те са наши водачи.
— Не е нужно да ни водят.
— МеЛаан! — каза той и най-сетне се обърна. Повечето зяпачи стояха на известно разстояние, сякаш престъплението на ТенСуун беше заразно. МеЛаан бе приклекнала до клетката и тънките дървени кости на Истинското й тяло я караха да изглежда невероятно слаба.
— Защо не протестираш срещу тях? — попита тя тихо.
— Ти за какви ни мислиш? За хора, с техните въстания и недоволство? Ние сме кандра. Ние принадлежим към Съхранението. Ние следваме установения ред.
— Все още ли се прекланяш пред тях? — изсъска тя гневно и притисна лице в решетките. — След това, което каза — за случващото се горе?
— Горе? — попита смутено ТенСуун.
— Ти беше прав, ТенСуун — рече тя. — Саждите покриват земята с черна мантия. Мъглите се спускат денем и убиват хората и посевите. Назрява нова война между човеците. Гибелта се завърна.
ТенСуун затвори очи и прошепна:
— Те ще направят нещо. Първото поколение.
— Те са стари — възрази МеЛаан. — Стари, разсеяни, неспособни.
ТенСуун отвори очи.
— Толкова си се променила.
Тя се усмихна.
— Не биваше да позволяват на Третите да отглеждат децата от новото поколение. Има много от нас, по-младите, които искат да се бият. Вторите не могат да управляват вечно. Какво да направим, ТенСуун? Как да ти помогнем?
„О, дете мое — помисли той. — Да не мислиш, че те не знаят за вас?“
Второто поколение не бяха глупаци. Може да бяха лениви, но бяха опитни и изобретателни — ТенСуун си даваше ясна сметка за това, защото ги познаваше твърде добре. Те знаеха как да накарат кандра да се вслушват в думите им и със сигурност слухтяха за разговори около неговата клетка. Една кандра от Петото или Шестото поколение, дарена с Благодатта на Съзнанието, можеше да е далеч и пак да чува какво се говори край клетката.