— Знаеш.
— Беше неизбежно, Елънд. Рано или късно войниците трябваше да бъдат изложени на мъглите.
— Да — съгласи се той. — Но има и друго, Вин. Страхувам се, че започвам да приличам на него.
— На кого?
— На лорд Владетеля.
Вин изсумтя под нос и се сгуши в него.
— Тъкмо той би постъпил по този начин — продължи Елънд. — Да пожертва хората си в името на стратегическото преимущество.
— Обясни го на Хам — отвърна Вин. — Не можем да си позволим да губим време.
— И все пак това е твърде сурово решение — въздъхна Елънд. — Проблемът не е само в това, че мнозина ще загинат, а и че го правят по мое нареждане. Вин, аз съм… жесток човек. Докъде ще стигна, за да осъществя целите си? Тръгнал съм с армията си да отнема кралството на друг човек.
— В името на общото благо.
— Вероятно това е било извинението на всички тирани открай време. Сигурен съм. Да, аз продължавам напред. Но тъкмо заради тези неща не исках да ставам император. Заради това оставих на Пенрод трона по време на обсадата. Не исках да съм предводител, който прави подобни неща. Исках да защитавам, не да обсаждам и да убивам! Ала има ли друг начин? Всичко, което правя, изглежда неизбежно. Като да повеждам хората си към мъглите. И като този поход срещу Фадрекс. Трябва да се доберем до онзи склад — това е единствената възможност да разберем какво се изисква да направим! Всичко изглежда напълно логично. Безскрупулна, жестока логика.
„Жестокостта е най-прагматичното от всички чувства…“ — прошепна в главата й Рийн. Тя не му обърна внимание.
— Твърде дълго си слушал какво говори Сет.
— Може би — съгласи се Елънд. — Но ми е трудно да отхвърлям подобна логика. Вин, израснах като идеалист — и двамата знаем, че е така. Сет ми осигурява необходимия баланс. Това, което казва, често напомня думите на Тиндуил. — Замисли се и поклати глава. — Съвсем наскоро разговарях със Сет за аломантичното Преобразяване. Имаш ли представа какво правеха благородниците, за да открият аломанти сред наследниците си?
— Нареждали са да ги пребиват от бой — прошепна Вин.
Аломантичните заложби винаги дремеха в латентно състояние и се пробуждаха при силна травма. Човек трябваше да бъде докаран до ръба на оцеляването, на прага на смъртта, и едва тогава силата се пробуждаше. Процес, известен като Преобразяване.
Елънд кимна.
— Да. Една от най-великите и най-мръсни тайни в живота на благородниците. Нерядко тези деца са загивали — боят трябва да е наистина жесток, за да пробуди аломантични способности. Всяка Къща има различен начин на действие, но по правило са прибягвали до тези методи във възрастта преди пубертета. Щом момче или момиче достигне тази възраст, го отвеждали някъде и го пребивали почти до смърт.
Вин потрепери.
— Помня добре какво се случи с мен — продължи Елънд. — Баща ми не участва лично в побоя, но беше там и гледаше. Най-тъжното нещо, свързано с тези побоища, е, че в повечето случаи са безполезни. Едва шепа деца стават аломанти. Аз не станах. Биха ме напразно.
— Елънд, ти сложи край на тези мъчения — каза меко Вин. Малко след като се възкачи на престола, Елънд бе издал разпореждане: наследник на знатна къща можеше сам да избере дали да бъде подложен на изтезания, но само ако е навършил пълнолетие.
— И сгреших — отвърна тихо той.
Вин го погледна.
— Вин, аломантията е най-могъщият ни ресурс — продължи Елънд. — Сет изгуби кралството си и едва не загина, защото не можа да събере достатъчно аломанти. А аз забраних със закон да се търсят аломанти сред населението.
— Елънд, ти забрани да се пребиват деца.
— Но ако тези побоища могат да спасят живота на мнозина други? Както излагането на мъглите спасява живота на войниците? А какво ще кажеш за Келсайър? Той се е сдобил с аломантична сила едва след като се е Преобразил в Хатсинските ями. Какво би станало, ако са го били изтезавали още като малък? Щял е да бъде завършен Мъглороден. И да спаси жена си.
— Но щеше ли да има смелостта и волята да свали Последната империя?
— По-добро ли е сегашното положение? — отвърна с въпрос Елънд. — Вин, колкото по-дълго седя на трона, толкова по-ясно си давам сметка, че онова, което е правил лорд Владетеля, не е било зло, а по-скоро необходимо. Справедливо или не, но той е поддържал реда във владенията си.
— Елънд, не ми харесва, когато говориш такива неща.
Той извърна очи към черните води на канала.
— Това не значи, че ги одобрявам, Вин. Просто започвам да го разбирам — и това разбиране ме безпокои. — Погледна я и тя видя в погледа му въпрос, но също и решимост. — Държа този трон само защото знам, че в един момент ще се откажа от него в името на правдата. Ако някога се отклоня от този път, Вин, моля те, кажи ми. Разбрахме ли се?