Тя кимна.
Елънд отново извърна очи към хоризонта. „Какво ли се надява да види там?“ — зачуди се тя.
— Вин, трябва да има решение — продължи той. — И все някога ще го открием. Правилен избор между това кои искаме да бъдем и какви трябва да бъдем. — Въздъхна. — Но засега трябва да се задоволим само с това кои сме.
И кимна към една лодка, която се приближаваше към ладията им. На носа й стоеше мъж с кафяво расо. Носеше големи очила, за да прикрие сложните татуировки, спомен от службата му в Министерството, а на лицето му грееше широка усмивка.
Вин неволно се засмя. Допреди година-две би си помислила, че щастливият принудител е лош знак. Но това беше преди да се запознае с Ноорден. Дори по времето на лорд Владетеля този отдаден на изследванията си книжник вероятно бе живял затворен в своя малък свят. Ноорден бе странно доказателство, че даже в редовете на най-зловещата организация в някогашната империя е имало добри хора.
— Ваше величество — почна Ноорден още докато се качваше на ладията. Следваха го неколцина помощници и писари, натоварени с книжа.
— Здравей, Ноорден — каза Елънд. — Приключи ли с изчисленията, за които те помолих?
— Да, ваше величество — отвърна Ноорден. Един от помощниците му вече разтваряше пред него голяма оръфана книга. — Ще призная, че задачата беше трудна, но…
— Но си бил старателен както винаги, сигурен съм — прекъсна го Елънд и се наведе над книгата. Изглежда, бързо се ориентира в написаното, докато Вин виждаше само колони от числа.
— Какво пише тук? — попита тя.
— Това е статистика на заболелите и умрелите — обясни Елънд. — От трийсет и осем хиляди войници близо шест хиляди се разболяха. Изгубихме сто петдесет и петима.
— Включително един от моите писари — добави Ноорден и поклати глава.
Вин се намръщи. Не заради чутото, а от нещо друго, което проблесна в главата й.
— Умрелите са по-малко, отколкото очаквахме — продължи Елънд, като си подръпваше замислено брадата.
— Да, ваше величество — потвърди Ноорден. — Предполагам защото войниците са по-издръжливи от цивилното население. Болестта също не ги повали толкова силно.
— Откъде знаете? — попита Вин ядосано. — Как можете да предполагате колко ще умрат?
— От предишния ни опит, милейди — отвърна Ноорден. — Следим внимателно броя на жертвите. Тъй като болестта е нова, се опитваме да определим какво точно я предизвиква. Може би това ще ни помогне да намерим лечение. Накарах моите писари да преровят всички архиви и да потърсят полезна информация. Прилича малко на люшкаща треска, но тя се причинява от…
— Ноорден — прекъсна го смръщено Вин. — Това са точните бройки, нали?
— Да, милейди. Негово величество ме помоли…
— Колко точно са се разболели?
— Нека да погледна… — Ноорден се наведе над книгата. — Пет хиляди двеста четиридесет и трима.
— Какъв процент от войниците е това?
Ноорден взе перото и направи бързи изчисления в долната част на листа.
— Около тринайсет и половина процента — докладва накрая, като си нагласи очилата.
Вин поклати озадачено глава.
— Включваш ли и хората, които умряха?
— Всъщност не — отвърна Ноорден.
— А коя сума използваш? — продължи Вин. — Общият брой на хората в армията или броя на тези, които преди не са се сблъсквали с мъглите?
— Общият брой.
— Разполагаш ли с бройката на вторите? — попита Вин.
— Да, милейди — отвърна Ноорден.
— Използвай тази цифра — каза Вин.
Елънд я погледна заинтригувано и докато Ноорден и хората му смятаха, я попита:
— Вин, защо е това?
— Ами… не съм съвсем сигурна — призна тя.
— Бройката е важна, за да се направят заключения — рече Елънд. — Но не виждам как… — И млъкна, понеже Ноорден заклати глава и замърмори нещо.
— Какво има? — попита го Вин.
— Ами… милейди — почна Ноорден. — Малко съм изненадан. Но резултатът е точен — разболели са се шестнайсет процента от войниците. До човек.
— Сигурно е просто случайност, Ноорден — каза Елънд. — Какво толкова, като е точен процент.
— Сигурно сте прав, ваше величество — отвърна Ноорден малко замислено. — Просто случайност.
— Провери в архивите — каза Вин. — Виж какъв е процентът при други групи, които са се разболявали.
— Вин — каза Елънд. — Не съм статистик, но много пъти съм работил с числа при моите изследвания. Понякога естествени феномени водят до на пръв поглед странни резултати, но хаосът на статистиката обикновено приключва с разумни обяснения. Може да ти се стори странно, че процентите понякога са точни, но просто така действа статистиката.