— Шестнайсет — обади се Ноорден и вдигна глава. — Пак същият резултат.
Елънд се намръщи и се наведе над книгата.
— Третият резултат не е съвсем достоверен — продължи Ноорден. — Но това е само защото изходното число не е кратно на двайсет и пет. Не е възможно да се разболее част от човек. Но заболеваемостта в тази група тук е точно шестнайсет процента.
Вин надзърна над рамото на Елънд и плъзна поглед по цифрите.
— Няма никаква връзка с възрастта на засегнатите — продължи Ноорден. — Нито с това къде са живели. При всички групи процентът на заболяване е точно шестнайсет.
— Как не сме го забелязали досега? — попита Вин.
— Е, имахме известна представа — възрази Ноорден. — Знаехме, че приблизително четирима на всеки двайсет и пет се разболяват. Но не си давах сметка колко точно е съотношението. Наистина е странно, ваше величество. Не познавам друга болест, която да поразява населението по този начин. Вижте, ето тука има доклад за сто съгледвачи, пратени в мъглите, и точно шестнайсет от тях са се разболели!
— Нещо не е наред — въздъхна Елънд. — Никак не е наред.
— Да. Невъзможно е да получаваме такива статистически резултати — съгласи се Ноорден. — Населението просто не може да бъде поразявано с подобна точност, независимо каква е болестта. Трябва да има крива на вероятността и по-малките групи да не реагират с такава точност.
— Ако не друго — добави Елънд, — би трябвало болестта да засяга повече възрастните.
— Има нещо подобно — рече Ноорден, като плъзна пръст по редовете числа. — Поне що се отнася до смъртността. Но броят на заболелите неизменно е шестнайсет процента! Твърде много се занимавахме с умрелите и не забелязахме колко неестествено точен е този процент.
Елънд се изправи.
— Ноорден, искам да провериш резултатите още веднъж. Разпитай хората, увери се, че данните ви са верни, и опитай да разбереш какво означава това. Не можем да си вадим заключения на базата на четири-пет примера. Трябва ни по-голям брой.
— Да, ваше величество. — Ноорден изглеждаше наистина озадачен. — Ами… ако не е просто съвпадение? Какво може да означава?
— Не зная — отвърна Елънд.
„Че е следствие — помисли Вин. — Че има някакъв закон, макар и да не го разбираме. Шестнайсет. Защо точно шестнайсет процента?“
22.
Металните топчета при Кладенеца — късчетата метал, превръщащи хората в Мъглородни — са причината за могъществото на аломантите. Първите Мъглородни са били такива, какъвто стана Елънд Венчър — притежавали са първична сила, която се предавала от поколение на поколение при благородниците, но с течение на времето постепенно отслабвала.
Лорд Владетеля е бил един от тези древни аломанти, чиято сила не се е притъпила с годините и унаследяването. Ето защо той бе много по-могъщ от съвременните Мъглородни, макар че несъмнено към това се добавяше и способността му да смесва ферохимия с аломантия. И все пак за мен беше интересно да науча, че една от неговите „божествени“ сили — неговата първична аломантична мощ — е нещо, което са притежавали до един първите деветима аломанти.
Сейзед седеше в една сравнително запазена постройка на Хатсинските ями — някогашното караулно — и държеше чаша горещ чай. Териските старейшини седяха пред него, протегнали ръце към топлината на малката печка.
Сейзед възнамеряваше да тръгне на следващия ден, за да настигне Горадел и Бриз, които вече би трябвало да са се отправили към Ортьо.
Слънчевата светлина отслабваше. Мъглите вече бяха излезли и се плъзнаха зад стъкления прозорец, така че Сейзед едва успяваше да различи цепнатините в земята отвън, въпреки че терисците ги бяха оградили с мрежи, за да се виждат. Само че допреди три години — преди Келсайър да разруши атиумните кристали — тук бяха принуждавали каторжници да слизат под земята и да търсят атиумни залежи.
Нормата беше един геод на седмица и който не я изпълнеше, трябваше да умре. Под земята навярно имаше стотици, може би дори хиляди трупове, мъртъвци, които никой не познаваше, нито жалеше.
„Какво ужасно място“ — помисли Сейзед. На масата пред него имаше разтворен дневник, в който тукашните обитатели прилежно отбелязваха наличните припаси, разходите и текущите нужди.
— Посъветвах ви да изписвате тези данни върху метал — каза Сейзед.
— Да, господарю Пазител — каза един от възрастните стюарди. — Всяка вечер прехвърляме най-важните данни върху метален лист, а в края на седмицата ги сравняваме с тези, изписани в дневника, за да проверим дали има промени.
— Възможно е да пристигнат бежанци — продължи Сейзед. — Трябва да сте готови да приемете още гладни гърла, в случай че възникне подобна необходимост. Но, моля ви. Това са само съвети, а не заповеди. Нямам никаква власт над вас.