Промените били дребни и на пръв поглед незначителни и с течение на времето и взаимното кръстосване започнали да показват тенденция на изчезване.
— Фадрекс — каза Елънд.
Стоеше на обичайното си място на носа и гледаше напред. Пред тях започваше Кормчийският канал — основният воден път на запад, — който изчезваше в далечината, извивайки бавно на северозапад. Вляво от Елънд брегът се издигаше в неравен склон към подножията на стръмни скали. Върховете им, все по-високи, чезнеха в облаците.
Близо до канала, в самия център на седловината, бе разположен голям град. Червеникавооранжевите скали бяха изронени от вятъра и дъждовете и приличаха на нащърбени кули.
Фадрекс нямаше градски стени, разбира се — само Лутадел можеше да си ги позволи, — но стръмните скали около града създаваха естествени терасовидни укрепления.
Елънд бе идвал тук — баща му се бе погрижил да го разведе из всички културни центрове на Последната империя. Фадрекс едва ли бе един от тях, но беше на пътя за Тремредаре, известен някога като столицата на Запада. При основаването на кралството си Сет бе пренебрегнал Тремредаре и бе избрал за столица Фадрекс. Хитър ход според Елънд — Фадрекс беше по-малък, по-удобен за отбрана и беше важен кръстопътен възел между канали и друмища.
— Изглежда ми променен от последния път, когато бях тук — добави Елънд.
— Дърветата — каза Хам, който стоеше до него. — Изсекли са дърветата покрай бреговете и сигурно и по платата около целия град, за да разчистят терена за по-добра отбрана.
— Прав си — каза Елънд. — А по канала не можем да влезем със сила заради Портите.
Портите на Фадрекс — така се наричаше укрепената теснина в скалите пред тях. Нямаше друг път по вода към града.
— Хм — рече Хам. — Радвам се, че поне не са пресушили канала.
С придвижването им на запад местността се издигаше и това наложи на няколко пъти да влизат в шлюзове, за да поддържат равнището. Последните четири шлюза обаче се оказаха преднамерено повредени и им трябваха дълги часове упорита работа, за да ги поправят.
— Явно си дават сметка, че зависят изцяло от каналите за снабдяването — отбеляза Елънд. — Надяват се, ако издържат на обсадата, да попълнят чрез тях припасите си. Ако има откъде да ги вземат, разбира се.
Хам се обърна и погледна към канала зад тях.
— Ел. Не мисля, че някой друг ще може да плава по този канал. Ладиите едва стигнаха дотук — дъното е затлачено от сажди. Ако се върнем у дома, ще е на крак.
— Ако се върнем?
Хам повдигна рамене. Въпреки мразовитото време все още бе облечен само с елек. Сега, когато и Елънд бе аломант, най-сетне можеше да разбере този негов навик. Докато гореше пютриум, Елънд почти не усещаше студ, макар че повечето войници се оплакваха от него, най-често сутрин.
— Не зная, Ел — рече Хам. — Просто всичко това ми прилича на зла прокоба. Каналът се затваря зад нас и ние плаваме по него последни. Сякаш самата съдба се опитва да ни залости в този край.
— На теб всичко ти изглежда като зла прокоба. Ще видиш, че ще се справим.
Хам сви рамене и не каза нищо.
— Готви войниците — рече Елънд и посочи с ръка. — Разтовари ги на завоя на канала и да вдигнат лагера на платото над него.
Хам кимна. Но продължи да гледа назад. Към Лутадел.
„Те не се страхуват от мъглите“ — помисли Елънд, загледан към скалите пред Фадрекс. Над Портите пламтяха огньове и озаряваха нощта. По принцип такива огньове бяха безсмислени — само заслепяваха пазачите и разкриваха страха им от мъглите. Но тези бяха различни. Приличаха по-скоро на предупреждение — дръзка декларация за самоувереност. Сияеха ярко и огнените им езици се извиваха нависоко.
Елънд се обърна и влезе в осветената шатра, където го очакваше малка групичка. Хам, Сет и Вин. Демоа отсъстваше — все още се възстановяваше от мъгливата треска.
„Съвсем оредяхме — помисли Елънд. — Дух и Бриз са на север, Пенрод остана в Лутадел, Фелт е при складовете на изток…“
— И така — почна той, — личи, че са готови за отбрана.
— Това потвърждават и докладите на съгледвачите, Ел — каза Хам. — По наши сведения защитниците наброяват двайсет и пет хиляди души.
— Очаквах да са повече — отбеляза Елънд.
— Тоя копелдак Йомен е трябвало да задържи контрола и върху останалата част от кралството ми — изръмжа Сет. — Ако изтегли всички войници в столицата, другите градове ще го отхвърлят.