— Какво? — попита изненадано Вин. — Мислиш, че ще се разбунтуват и ще преминат обратно на твоя страна?
— А, не. — Сет поклати глава. — Ще се разбунтуват и ще си направят кралства. Така стават нещата. Сега, когато лорд Владетеля го няма, всеки дребен лорд или жалък принудител с жажда за власт си мисли, че може да управлява кралство. Аз опитах — и вие също.
— Ние успяхме — посочи Хам.
— И лорд Йомен също — отбеляза Елънд и скръсти ръце. — Държи кралството, откакто Сет дойде пред Лутадел.
— Той и без това щеше да ме свали — призна Сет. — Накара всички благородници да се обърнат срещу мен още преди да нападна Лутадел. Казах, че го оставям да ме замества, но и двамата знаехме каква е истината. Той е хитрец — достатъчно е умен, за да знае как да задържи града срещу по-голяма сила и да издържи на обсада, докато ни свършат провизиите.
— За съжаление Сет е прав — рече Хам. — Според някои сведения армията на Йомен наброява осемдесет хиляди души. Ще е пълен глупак, ако не е разположил части някъде наблизо, готови да ударят лагера ни. Трябва да внимаваме за внезапни нападения.
— Удвоете постовете и утроете съгледваческите патрули — нареди Елънд. — Особено в ранните часове на деня, когато мъглите закриват видимостта, а слънцето е още слабо.
Хам кимна.
— Освен това — продължи замислено Елънд — наредете на хората да остават в шатрите, докато има мъгли, но да са готови за атака. Ако Йомен смята, че се боим да излезем сред мъглите, може да ги примамим да организират „изненадваща“ атака.
— Хитро — съгласи се Хам.
— Само че това няма да ни помогне да преодолеем скалите и да влезем в града — въздъхна Елънд. — Сет, какво ще кажеш?
— Задръжте канала — каза Сет. — Поставете часови на високите места, за да не допуснете Йомен да продължи да се снабдява по тайни пътища. А след това продължаваме нататък.
— Какво? — попита Хам изненадано.
— Да нападнем другите градове? — попита Елънд. — Да обсадим Фадрекс с част от армията и да превземем останалата част от територията на кралството?
— Повечето от околните градове дори не са укрепени — обясни Сет. — Ще се предадат без бой.
— Добро предложение — рече Елънд. — Но няма да го направим.
— Защо? — попита Сет.
— Защото, Сет, не става въпрос само да завладеем кралството ти — поясни Елънд. — Основната причина да дойдем тук са складовете. Искам тях, а не да плячкосвам околностите.
— И какво си мислиш, че ще откриете в тия складове? — изсумтя Сет. — Някакъв вълшебен начин да спрете саждите? Дори атиумът не може да го постигне.
— Там има нещо — замислено каза Елънд. — И това е единствената ни надежда.
Сет поклати глава.
— Елънд, вече почти цяла година търчиш подир една гатанка, която ти е оставил лорд Владетеля. Не ти ли е хрумвало, че този човек е бил садист? Няма никаква тайна. Никакъв магичен начин да се спасим. Ако искаме да оцелеем през следващите няколко години, трябва да се справим сами — а това означава да си върнем Западната област. Платата тук са от най-високите в цялата империя — а височината означава и близост до слънцето. Щом ще отглеждате растения, които виреят въпреки мъглите, трябва да го направите тук.
Това бяха добри аргументи. „Но аз не мога да се откажа — помисли Елънд. — Не и сега“. Бе прегледал докладите за снабдяването на Лутадел и виждаше накъде вървят нещата. Саждите убиваха посевите със същата бързина, с която и мъглите. Новите територии нямаше да спасят хората му — трябваше им нещо друго. Нещо, което, надяваше се, им е оставил лорд Владетеля.
„Лорд Владетеля не е мразел народа си и не би искал всички да измрат. Оставил е храна, вода, припаси. И ако е знаел някакви тайни, скрил ги е в подземията. Там ще намерим това, което търсим.
Трябва да го намерим“.
— Скривалището остава нашата главна цел — заяви Елънд. С крайчеца на окото си забеляза, че Вин се усмихва.
— Хубаво де — въздъхна Сет. — Значи знаеш какво трябва да се прави. Тази обсада ще ни забави доста.
— Да, знам. Хам, прати инженерите, когато се спуснат мъглите. Да потърсят начин войската ни да влезе във Фадрекс. Съгледвачите да проверят дали няма потоци, които да влизат в града — Сет също би могъл да ни помогне с това. А когато прехвърлим шпиони зад стените, да проверят какви са хранителните запаси и ако могат, да ги саботират.
— Добро е като за начало — каза Сет. — Разбира се, има и по-лесен начин да се посее хаос в града и да ги накараме да се предадат.
— Предпочитам да не убиваме крал Йомен. — Елънд се намръщи.
— Защо не? — отвърна с въпрос Сет. — Разполагаме с двама Мъглородни. Няма да е никак трудно да лишим Фадрекс от водачите му.