— Ние не действаме по този начин — намръщено каза Хам.
— Брей, тъй ли? — Сет го изгледа. — Това май не спря Вин да пробие дупка в отбраната ми и да ме нападне — преди да станем съюзници имам предвид.
— Тогава беше различно — изсумтя Хам.
— Не — прекъсна го Елънд. — Не беше. Сет, причината, поради която ще пощадим живота на Йомен, е, че първо искам да опитам с дипломатически подход.
— Дипломация? — Сет повдигна вежди. — Че ние току-що докарахме четирийсетхилядна армия пред града му. На това ако му казваш дипломация.
— Вярно е — кимна Елънд. — Но все още не сме нападнали. Ще се опитаме да преговаряме, преди да извадим оръжията. По-добре ще е ако принудим лорд Йомен да сключи с нас съюз.
— Но ако сключим съюз с него — почна Сет и се приведе напред в стола си, — няма да си върна града.
— Зная — рече Елънд.
Сет се намръщи.
— Сет, струва ми се, че се забравяш — продължи Елънд. — Престани с това множествено число. С теб не сме ставали съюзници. Ти коленичи пред мен и даде клетва за вярност и в замяна на това аз ти пощадих живота. Ще бъдеш възнаграден за службата си и вероятно ще получиш кралство, което да управляваш като мой васал. Но не ти ще избереш това кралство, нито момента, когато ще го получиш от мен.
Сет замръзна, положил ръце върху парализираните си крака. Мина доста време, преди да се усмихне.
— Проклет да си, момче. Доста си се променил от времето, когато се запознахме.
— Напоследък стана модерно да ми го казват — отвърна Елънд. — Вин? Смяташ ли, че ще можеш да проникнеш в града?
Тя повдигна вежди.
— Надявам се, че въпросът ти беше риторичен.
— По-скоро проява на вежливост — отвърна Елънд. — Искам да проучиш обстановката. Не знаем почти нищо за тази област — съсредоточихме твърде много усилия върху Ортьо и Юга.
Вин сви рамене.
— Мога да поразпитам вътре. Но не разбирам какво очакваш да открия.
— Сет — каза Елънд. — Трябват ми имена. Информатори, може би благородници, които все още са ти верни.
— Благородници? — отвърна учудено Сет. — Които да са ми верни?
Елънд завъртя очи.
— Какво ще кажеш за някой, когото да подкупим в замяна на известна информация?
— Готово — рече Сет. — Ще ви напиша имена и адреси. Стига все още да са в града. И стига, разбира се, да са живи. В наши дни не може да се разчита много на това.
— Добре, дай имената и адресите. Няма да предприемаме никакви действия, преди да съберем нужната информация. Хам, погрижи се войниците да се окопаят добре — използвайте и полевите укрепления, за които знаят от Демоа. Сет, разположи постове и предупреди нашите Калаени очи да са постоянно нащрек. Вин ще проникне в града и ще се опита да открие скривалището и да влезе в него, както направи в Ортьо. Ако знаем какво има вътре, ще можем по-добре да преценим дали да нападаме града, или не.
Членовете на групата закимаха, осъзнали, че това е краят на съвещанието. Елънд ги последва навън и се загледа към далечните огньове по скалистите хълмове.
Тиха като дъх Вин застана до него и проследи погледа му. После погледна настрани, към групата войници, които отнасяха Сет със стола му. Очите й блеснаха от неудоволствие.
— Зная — тихо каза Елънд, сетил се какво си мисли — че позволява на Сет да му влияе.
— Ти не отрече, че можем да опитаме и чрез убийство — тихо каза тя.
— Надявам се да не се стига дотам.
— А ако се стигне?
— Тогава ще вземем решение, което да е в полза на империята.
Вин потъна в мълчание, загледана в огньовете.
— Мога да дойда с теб — подхвърли Елънд.
Тя се усмихна и го целуна.
— Съжалявам. Но си твърде шумен.
— Стига де. Не съм чак толкова непохватен.
— Напротив. И освен това миришеш.
— Така ли? — Той се засмя. — И на какво мириша?
— На император. Всяко Калаено око ще те подуши веднага.
Елънд повдигна вежди.
— Разбирам. Че ти не миришеш ли също на император?
— Разбира се, че понамирисвам — рече Вин и смръщи носле. — Но зная как да се отърва от това. Както и да е, Елънд, не те бива за мой партньор. Съжалявам.
Елънд се усмихна. „Милата пряма Вин“.
Приближи се един войник и подаде на Елънд списъка с благородници и информатори, съставен от Сет. Елънд го подаде на Вин и каза:
— Забавлявай се тогава.
Тя пусна една монета между двамата, целуна го отново и излетя в нощта.
26.
Едва сега започвам да осъзнавам гениалността на културния синтез, осъществен от лорд Владетеля. Едно от предимствата, които му носеше неговото безсмъртие и всемогъщество, бе директното и ефективно въздействие върху развитието на Последната империя.
Той можеше да подбира принципи от десетки различни култури и да ги прилага в своето ново „перфектно“ общество. Например архитектурната гениалност на кхленийските строители се изявява в цитаделите, строени от благородниците. Кхленийските представи за мода — костюми за господата и рокли за дамите — са друг принцип, приложен по-късно от лорд Владетеля.