Грапата бе задръстен от мрежа гниещи клонаци, парцали и трупове. Къщурките от двете страни стърчаха или се подпираха една върху друга на оскъдни късчета земя покрай извитите черни стени на канала. Тук-там се виждаха бродяги, които спяха на улицата, под открито небе, сгушени в засъхнали наносни купчини — забравили напълно хилядолетния страх от мъглите в името на ежедневието.
Дух се плъзна покрай пренаселения канал. Някои къщурки бяха така нагъсто, че между тях имаше само тесни проходи, в които с мъка се процеждаше сивкава светлина, твърде слаба за очите на всички освен на Дух.
Може би тъкмо този хаос бе причината Гражданина да избягва Грапата. Или пък очакваше мига, когато ще нареди да разрушат кварталчето, за да може да контролира по-добре тази част от своето кралство. Във всеки случай неговото строго управление, добавено към глада, който неизменно предизвиква тиранията, пораждаше любопитен нощен живот. Лорд Владетеля бе наредил нощем войници да патрулират по улиците. Гражданина обаче проповядваше, че мъглите са Келсайър — и следователно не можеше да забранява на хората да излизат сред тях. Ортьо бе първото място в живота на Дух, където човек можеше да излезе нощем и да открие отворена кръчма. И сега той се шмугна в една плътно загърнат в наметалото. Нямаше тезгях, само групичка мръсни посетители, които клечаха около разпаленото огнище. Други седяха на столчета в ъглите. Дух седна на пръстения под и се облегна на стената.
Затвори очи и се заслуша в разговорите, като отсяваше нужната от ненужната информация. Можеше да ги следи всичките — дори със запушени уши. Проблемът при Калаеното око бе не какво може да чува, а какво успява да отсее.
Чу стъпки и отвори очи. Мъж с панталони с множество катарамки и верижки спря пред него и постави на пода бутилка.
— Всички пият. Трябва да плащам, за да държа заведението топло. Никой не седи безплатно.
— Какво предлагаш? — попита Дух.
Съдържателят побутна бутилката с крак.
— Специална реколта на Къща Венчър. Петдесетгодишно. Навремето вървеше по шестстотин боксинга бутилката.
Дух се засмя и извади един пек — монета, сечена по нареждане на Гражданина, която струваше по-малко от меден клипс. Икономическият срив и неодобрението на Гражданина към лукса бе създало странната ситуация, в която шише скъпо вино сега се продаваше на безценица.
— Три за една бутилка — рече съдържателят и подложи шепа.
Дух пусна в нея още две монети и вдигна бутилката. Кръчмарят чакаше дали ще му поиска тирбушон или чаша — и за двете щеше да му иска още пари. За щастие тапата се подаваше достатъчно от гърлото. Дух я огледа.
„Чудя се дали…“
Беше разпалил съвсем леко пютриум — не както постоянно горящия калай, а само колкото да надмогва умората и болката. Всъщност дори това бе напълно достатъчно да забрави за раната, докато вървеше към кръчмата. Сега подсили пламтежа на пютриума и болката изчезна напълно. След това хвана тапата с пръсти и дръпна. Коркът се измъкна без почти никакво съпротивление.
Дух метна тапата встрани. „Май това започва да ми харесва…“ — помисли си с усмивка.
Отпи направо от бутилката, заслушан в разговорите. Бяха го пратили в Ортьо да събира информация и нямаше да е от полза за Елънд и останалите, ако продължава да се въргаля в постелята. В стаята се чуваха приглушени гласове, повечето от тях изразяваха в една или друга степен недоволство. Тук не беше място, където да срещнеш хора, верни на управлението — тъкмо затова Дух бе избрал Грапата.
— Казват, че щял да премахне парите — шепнеше един мъж при огнището. — Да ги прибере всичките и да ги държи в хазната.
— Това е глупаво — отвърна друг. — Нали изкова свои пари — защо ще ги прибира?
— Вярно е — упорстваше първият. — Чух го от самия него. Разправяше, че народът не трябвало да зависи от парите — че трябвало да правим всичко заедно, а не да купуваме и продаваме.
— Лорд Владетеля също не позволяваше на скаа да ползват пари — обади се нов глас. — Изглежда, колкото по-дълго се задържа на власт Куелион, толкова повече заприличва на стария плъх, дето Оцелелия го уби.
Дух повдигна вежди и пак отпи от бутилката. Вин бе убила лорд Владетеля, не Келсайър. Но Ортьо бе на доста голямо разстояние от Лутадел. Сигурно дори за падането на лорд Владетеля бяха узнали седмици по-късно. Дух се съсредоточи върху други разговори, търсеше тези, които се водят с потаен шепот. Откри това, което го интересуваше, при групичката мъже, които си подаваха бутилка вино в отсрещния ъгъл.
— Вече е описал почти всички — шепнеше един. — Но още не е привършил. Събрал е голяма група писари генеалози. Те задават всякакви въпроси, разпитват съседи и приятели, проследяват родословието на всеки до пет поколения назад, търсят благородническа кръв.