— Казвам ти, видях го да бяга през войниците. Всички си помислиха, че ще му видят сметката — дори още преди да го изгорят.
„Лоша работа“ — рече си Дух. Не беше предполагал, че може да го запомнят на улицата. Но от друга страна, нали бе нападнал войниците на един от най-оживените градски пазари.
— Дюрн разправяше за него — продължи мъжът. — Казваше, че бил от приближените на Оцелелия…
„Дюрн — помисли Дух. — Значи е знаел кой съм. Защо е издал тайната ми? Смятах, че ще е по-дискретен“.
Надигна се нехайно, излезе и потъна в нощта.
27.
Да, Рашек е използвал добре вражеските културни достижения в развитието на Последната империя. Но други елементи от имперската култура са в пълно противоречие с Кхлениум и неговото общество. Животът на скаа наподобявал този на робите от Цанзи. Териските стюарди били като слугинската класа в Уртан, който Рашек завладял през първия век от царуването си.
Имперската религия, с нейните принудители, изглежда, е почерпена от бюрократичната търговска система на Халант, народ, който спазвал стриктно безброй правила, наложени мерки и ограничения. Фактът, че лорд Владетеля основал църквата си върху финансова институция, показва — по мое мнение, — че е държал по-малко на вярата на своите последователи и повече на стабилността и лоялността.
Вин се носеше през тъмния нощен въздух. Мъглите се вихреха около нея, разтваряха се и се събираха отзад в микроскопични въртопи от белезникави повлекла. Доближаваха се до тялото й — сякаш изпитваха боязън да го направят, — сетне отскачаха, отместени от невидим въздушен поток. Навремето мъглите докосваха кожата й и нищо не ги отхвърляше назад. Промяната бе настъпила постепенно, трябваше да изминат месеци, за да я забележи.
Не носеше мъглопелерина. Беше й странно да лети сред мъглите без привичната дреха, но пък така се придвижваше по-тихо. Някога пелерината караше стражите и крадците да се дърпат от пътя й. Но както епохата на приятелски настроени мъгли, така и това време бе отминало. Ето защо сега обличаше черни панталони и риза, плътно прилепнали по тялото й, за да намалят шума. Както винаги нямаше в себе си никакви метални предмети — освен монетите в кесията и запасната стъкленица на пояса. Извади една монета — обвита в късче плат — и я хвърли зад себе си. Тласъкът запокити монетата към скалите долу, а платът погълна звънтенето от падането. Използваше Тласъци, за да забави падането си, и така леко подскачаше във въздуха.
Приземи се внимателно на една скална тераса и Притегли монетата в ръката си. Заслиза по скалата, като пристъпваше безшумно в дебелия слой сажди. Малко по-нататък групичка войници седяха в мрака и разговаряха тихо, загледани към лагера на Елънд, който бе само неясно сияние от огньове в мъглата. Разговаряха за пролетния студ и колко по-студена е тази година от предишните. Макар че беше боса, Вин почти не усещаше студа. Благодарение на пютриума.
Разпали бронз и не долови пулсации. Никой от мъжете не гореше метали. Една от причините Сет да дойде в Лутадел бе, че не бе успял да набере достатъчно Мъглородни, за да се предпазва от убийци. Без съмнение лорд Йомен бе изпитал същите затруднения при набирането на аломанти и едва ли би пратил малкото, с които разполага, да мръзнат навън само за да следят какво става във вражеския лагер.
Вин се прокрадна покрай постовете. Не се нуждаеше от аломантия, за да се движи безшумно — навремето с брат й Рийн се бяха прехранвали като крадци, промъкващи се в къщите на богаташите. Разполагаше с богат опит от уличния живот, за който Елънд нямаше и представа. Той можеше да се упражнява колкото иска с пютриума — и наистина ставаше все по-добър, — но никога не би могъл да си набави уменията, придобити от най-ранно детство.
Щом подмина постовете, Вин отново скочи в мъглите, като използваше обвитите в плат монети за котви. Заобиколи отдалече ярките огньове при градската порта и се отправи към задната част на града. Повечето патрули бяха разположени отпред, тъй като противоположният край бе защитен от високите скали. Разбира се, те не бяха пречка за Вин и малко по-късно тя се снижи на няколкостотин стъпки над скалите и се приземи на една уличка.
Издигна се над покривите и започна да прескача над улиците с широки аломантични подскоци. Беше впечатлена от мащабите на Фадрекс. Елънд бе нарекъл града „провинциален“ и Вин бе очаквала, че ще е малко по-голям от някое селце. А след като го наближиха, предположи, че е добре устроен военен лагер. Но Фадрекс беше много различен от представите й.
Би трябвало да си даде сметка, че Елънд — който бе отрасъл в оживената столица — има различни от нейните представи за голям град. А Фадрекс бе доста голям. Вин преброи няколко бордеи на скаа, квартал с високи благороднически къщи и дори две цитадели в лутаделски стил. Високите каменни постройки имаха витражни прозорци и увенчани с назъбени бойници стени и без съмнение бяха домове на най-влиятелните аристократи в града.