Тя се приземи на покрива на близката цитадела. Повечето околни постройки бяха двуетажни, което бе доста различно от високите сгради на Лутадел. Между тях имаше широки пространства, а покривите им бяха плоски вместо островърхи. В сравнение с тях цитаделата естествено изглеждаше величествена. Беше правоъгълна, със заострени кули на всеки ъгъл. Стените бяха украсени с каменни барелефи.
Прозорците, естествено, сияеха в пъстри цветове. Вин приклекна на ръба на покрива и погледна към озарената от ярките цветове кълбяща се мъгла. За един кратък миг се върна във времето, когато ходеше на балове в подобни цитадели, като участничка в плана на Келсайър за свалянето на Последната империя. В онези дни бе неуверено срамежливо девойче, изплашено от новия свят на красиви празненства, срещу който всъщност се бореше. Свят, който в края на краищата си бе отишъл безвъзвратно. И тя бе помогнала да бъде разрушен.
Но въпреки това през онези месеци се чувстваше доволна. Повече отколкото през целия си живот. Обичаше Елънд и бе щастлива, че животът й поднесе възможността да го нарича свой съпруг, но имаше някаква неуловима невинност в дните, когато бе съжителствала с останалите членове на групата. В танците, по време на които често седеше на една маса с Елънд, макар че той се преструваше, че не я забелязва. В нощите, прекарани в усъвършенстване на аломантията. Във вечерите в работилницата на Клъбс, когато всички заедно се смееха. Тогава пред тях се изправяше предизвикателство, несравнимо с каквото и да било — свалянето на цяла една империя, — но затова пък не бяха натоварени с бремето на отговорността за съдбините на света.
Някак неусетно между падането на империята и смяната на управлението тя бе станала жена. В началото тази промяна я изплаши. Сетне я завладя ужас да не изгуби Елънд. Сега страховете й бяха много по-неопределени — тревоги за това какво ще стане, когато си отиде от този свят, за хората и империята, за тайните, които се опитва да разкрие.
Тласна се от металното скеле на един комин и отново полетя в нощта. Бляскавите балове в Лутадел я бяха променили, бяха оставили в душата й следи, които така и не бе успяла да заличи. Имаше някаква частица в нея, която продължаваше да жадува за онези времена. Не можеше да разбере как това желание се погажда с всичко останало в живота й. Дали Валет Реноа — момичето, за което се представяше на тези балове — наистина бе част от нея, или беше само измислица, създадена да заеме своето място в плана на Келсайър?
Вин се рееше над града и оглеждаше укрепленията и разположението на войските. Хам и Демоа вероятно щяха да вкарат свои шпиони зад стените, но с радост биха получили всякаква предварителна информация от Вин. Тя не пропусна да отбележи и какви са условията на живот в града. Елънд се надяваше, че населението изпитва несгоди — фактор, който би подобрил шансовете му за победа при една продължителна обсада, принуждавайки лорд Йомен да капитулира.
Не забеляза обаче видими признаци за гладуване или отчаяние — макар че нощно време не можеше да се види кой знае какво. Ала улиците бяха пометени от саждите и значителен брой благороднически домове, изглежда, бяха обитаеми. Би очаквала благородниците да са първите, които ще побягнат при вестта за наближаващата армия.
Намръщи се, описа още един кръг и се приземи на площада, посочен й от Сет. Тук къщите бяха разделени от големи дворове с култивирани дръвчета. Тя закрачи по тротоара, като мислено ги броеше. Когато стигна четвъртата, прескочи портата.
Не знаеше какво да очаква — в края на краищата Сет бе отсъствал близо две години. Но й бе посочил обитателя на тази къща като най-вероятния информатор. Терасата от задната страна бе озарена от светлина — точно както бе написал Сет. Вин зачака търпеливо в мрака, като се озърташе подозрително — макар и враждебно настроена, мъглата поне й осигуряваше известно прикритие. Не вярваше на Сет — безпокоеше се, че все още й е сърдит за нападението срещу него в Лутадел. Пусна лекичко монета и се извиси във въздуха.
На терасата седеше възрастен мъж, почти старец — пак точно както пишеше Сет. Пишеше и че прозвището на информатора е Бавнобързеца. Старецът четеше на светлината на лампа. Вин — точно според инструкциите — се приземи на перилата на терасата, непосредствено до предназначената за по-обикновени посетители стълба.