— Някой трябва да води — посочи старецът спокойно. — И някой трябва да следва. Така е устроен животът. Йомен даде на хората нещо, за което жадуват още от Рухването — самоопределение. Скаа работят, бият ги и ги поробват, но си знаят мястото. Благородниците се забавляват с балове — но винаги е било така.
— Балове? — попита Вин. — Светът е пред своя край, а Йомен устройва балове?
— Разбира се — отвърна Бавнобързеца и смукна от лулата. — Йомен управлява, като поддържа добре статуквото. Дава на хората това, което са имали преди — а баловете бяха част от живота преди Рухването, дори в малки градчета като Фадрекс. Ето например тази вечер ще има празненство в Цитаделата Ориеле.
— В деня, когато чужда армия обсади града ви?
— Нали сама току-що казахте, че светът е на прага на катастрофа — рече старецът и я посочи с лулата. — От тази гледна точка армията не е кой знае каква заплаха. Освен това Йомен прави нещо, което лорд Владетеля пропускаше — той винаги лично посещава баловете, устройвани от неговите поданици. И по този начин ги успокоява, вдъхва им увереност. Ето защо ден като този, с поява на армия пред стените, е идеален за бал.
Вин го гледаше объркана и смутена. От всичко, което очакваше, баловете бяха на последно място в списъка. Всъщност дори ги нямаше в него.
— Добре де — рече тя. — Кое е слабото място на Йомен? Има ли нещо в миналото, което бихме могли да използваме? Нещо, което да го прави уязвим? Къде да го ударим?
Бавнобързеца замислено издуха клъбце дим. Лек повей обгърна фигурата му мъгливи повлекла.
— Е? — подкани го Вин.
Старецът въздъхна.
— Мило дете, преди малко ви казах, че харесвам този човек. Защо да ви давам информация, която да използвате срещу него?
— Защото сте информатор — посочи Вин. — Това правите — продавате информация.
— Аз съм разказвач — поправи я Бавнобързеца. — Но историите ми не са предназначени за всички. Защо да предавам информация на хора, които възнамеряват да нападнат моя град и да свалят законния ми господар?
— След като завземем града, ще ви осигурим важен управленски пост.
— Ако наистина вярвате, че подобно предложение може да ме заинтересува, значи Сет ви е разказал твърде малко за моята скромна личност.
— Можем да ви платим добре.
— Аз продавам информация, мило дете. Не душата си.
— Досега не ми оказахте почти никакво съдействие.
— Кажете ми, мило дете, защо трябва да ме е грижа за това?
Вин се намръщи. „Този тип несъмнено е най-странният информатор, с когото съм си имала работа“.
Бавнобързеца изпуфка с лулата. Изглежда, смяташе разговора за приключен.
„Той е благородник — сети се тя. — Харесва света такъв, какъвто е бил някога. Уютният някогашен свят. Дори скаа се боят от промените“.
Тя се изправи.
— Ще ви кажа защо мен ме е грижа, уважаеми. Защото пепелта покрива всичко и скоро ще затрупа хубавичкия ви град. Мъглите убиват. Земетресения раздират земята, а саждивите кратери са по-активни от всякога. Назряват промени. Все някога Йомен ще трябва да ги забележи. Вие мразите промените. Аз също ги мразя. Но нещата не могат да останат такива, каквито са били — и това е добре, защото когато престане да се променя, светът е обречен да умре. — И се обърна да си тръгне.
— Говорят, че вие ще спрете саждопадите — тихо каза старецът зад нея. — Че слънцето пак ще стане жълто. Наричат ви Наследницата на Оцелелия. Героя на времето.
Вин се обърна и го погледна през мъгливите повлекла.
— Да — отвърна лаконично.
— Май носите на плещите си доста голямо бреме.
— Или това, или трябва да се откажа.
Бавнобързеца помълча, после въздъхна.
— Седнете. — И отново посочи креслото.
Вин седна.
— Йомен е добър човек — повтори Бавнобързеца, — но е посредствен предводител. Той е чиновник, работеше в Отдела по снабдяване. Знае как да организира нещата — да осигурява провизии, да подготвя нови строежи. Това би трябвало да го направи и добър водач. Но на практика…
— Не и когато светът е пред своя край — довърши тихо Вин.
— Именно. Ако това, което чух, е вярно, съпругът ви е човек с визия, човек на действието. И тъй като нашият малък град също има право да оцелее, се нуждаем от това, което той може да ни предложи.
— И какво ще направим тогава?
— Йомен има няколко недостатъка — отвърна Бавнобързеца. — Той е спокоен човек, човек на дълга. Но вярва фанатично в лорд Владетеля и неговата система.
— Дори сега? — попита Вин. — След като лорд Владетеля е мъртъв?
— Да, защо не? — отвърна с въпрос Бавнобързеца. — Оцелелия също е мъртъв, нали? Но това не попречи на неговата революция.
— Добър аргумент.
— Йомен е вярващ човек — продължи старецът. — И това е както слабо звено, така и силно. Вярващите нерядко се опитват да постигнат невъзможното и разчитат на провидението да им помогне. — Спря и я погледна в очите. — Подобно поведение може да се окаже недостатък, ако това, в което вярват, бъде опорочено.