Вин мълчеше. Вярата в лорд Владетеля вече бе опорочена. Ако той наистина беше бог, не би трябвало да може да бъде убит. Какъв по-солиден аргумент от този?
— А ако Йомен има и друг недостатък — продължи Бавнобързеца, — това е неговото богатство.
— Какъв недостатък е това?
— Може да бъде, когато се запитате за източника. Той е скътал някъде парици — при това доста повече, отколкото би трябвало да има среден чиновник от Министерството. Никой не знае откъде са се взели.
„Скривалището — помисли Вин. — Намерил е атиума!“
— Виждам, че последната информация ви стресна — каза Бавнобързеца и издуха облаче дим. — Трябва да внимавате да не се издавате, когато разговаряте с информатори.
Вин се изчерви.
— Както и да е — рече старецът и се наведе над книгата. — Ако това е всичко, бих искал да се върна към четенето. Предайте моите поздрави на Ашуедър.
Вин кимна, надигна се и приближи перилата. И тъкмо да скочи, Бавнобързеца се покашля многозначително и каза:
— Обикновено… Хм, получавам известна компенсация за дадените сведения.
Вин повдигна вежди.
— Но нали преди малко казахте, че историите не трябва да имат цена?
— Казах — поправи я той, — че историите не могат да бъдат цена. А това е много по-различно, отколкото когато за тях се плаща. Вярно, че някои ще намерят дадена история за безполезна, докато други биха я оценили високо.
— Склонна съм да се съглася — рече Вин с усмивка и му хвърли кесията с боксинги — без онези няколко, които бяха обвити в плат. — Имперско злато. Все още върви тук, предполагам?
— Върви все още — потвърди старецът и прибра кесията. — Все още върви…
Вин излетя в нощта, профуча над близките къщи и разпали бронз, за да провери за аломантични пулсации наблизо. От малка бе свикнала да изпитва подозрителност към хора, които се преструват на слаби. Дълго време бе смятала, че Сет е скрит аломант, само защото бе парализиран. Тъкмо по тази причина провери и Бавнобързеца. Стар навик, с който не смяташе да се разделя.
Но зад гърба й нямаше пулсации и тя се отправи към друг от информаторите на Сет. Сведенията на Бавнобързеца изглеждаха достоверни, но тя бе длъжна да ги потвърди. Спря се на информатор от другия край на веригата — просяка Хойд, който според Сет можел да бъде открит на един определен площад в точен час на нощта.
Няколко бързи скока я отведоха до площада. Тя се приземи на един покрив и огледа района. Тук улиците бяха засипани с пепел, а до стените се гушеха бродяги. Просяци без дом и работа. Някога Вин също бе живяла така, бе спала на улицата, беше се задъхвала от сажди и се бе молила да не завали. Присви очи и скоро забеляза един човек, който не спеше, а седеше неподвижно под сипещите се сажди. Ушите й доловиха слаб звук. Мъжът си тананикаше, както се твърдеше в дадените й инструкции.
Вин се поколеба.
Не знаеше точно каква е причината, но нещо тук не й се нравеше. Тя се обърна и без да се подвоуми, литна назад. Ето това бе разликата между нея и Елънд — Вин невинаги се нуждаеше от конкретна причина. Осланяше се на усета си, докато Елънд винаги искаше да провери нещата, да открие защо, да намери логична връзка. Качество, което не можеше да не харесва в него. Но ако я беше видял сега, как се отдръпва безпричинно, сигурно щеше да се ядоса.
Може би нямаше да се случи нищо лошо, ако беше слязла на площада. А може би напротив. Никога нямаше да разбере, а и не държеше да разбере. Както безброй много пъти в живота си тя просто се осланяше на инстинктите си.
Отиде на една улица, която бе посочил Сет, и завладяна от неочаквано любопитство, не потърси информатора, а се запрехвърля от една котва към друга в гъстата мъгла и след малко стигна до голяма сграда със светещи прозорци.
Според написаното от Сет Отделът по снабдяване се бе намирал в най-голямата от всички постройки на Стоманеното министерство в града. Фадрекс бе изпълнявал функцията на транспортен възел между Лутадел и няколко важни града на запад. Разположен близо до канала и добре укрепен срещу бандитски нападения, той бе идеално място за регионален щаб на Отдела по снабдяване. От друга страна, не бе достатъчно ключов, за да привлече вниманието на Ортодоксалния и Инквизиторския отдел — традиционно най-силните ведомства в Министерството.
Това означаваше, че като главен принудител на Отдела по снабдяване Йомен е бил и най-важният управник в областта. От думите на Бавнобързеца Вин бе заключила, че Йомен е типичен министерски чиновник — сух, скучен, но достатъчно ефикасен. Беше съвсем естествено да избере сградата на Отдела за свой дворец. Така бе предположил Сет и сега Вин потвърди догадката му. Въпреки късния час в сградата кипеше живот и входовете й се охраняваха от войници. Йомен вероятно се бе спрял на тази сграда, за да припомня на всички откъде произлиза авторитетът му.