За нещастие тъкмо тук вероятно бе разположено и скривалището на лорд Владетеля. Вин въздъхна и откъсна поглед от сияещата сграда. Нямаше търпение да се промъкне вътре и да потърси вход към подземието. Но дори Келсайър не би се опитал да влезе в сграда, за която не знае нищо. В Ортьо бе съвсем различно — там сградата се оказа изоставена. Тя реши да обсъди събраната информация с Елънд, да изчака няколко дни и чак тогава да се опита да се промъкне вътре.
Разпали калай и прочете името на последния информатор. Беше благородник, в което нямаше нищо странно, като се имаше предвид общественото положение на самия Сет. Трябваше да поговори и с него. Но докато се носеше над града, нещо привлече вниманието й.
Някой я следеше.
Успя да го зърне само за миг в кълбящите се мъгли. Незабавно разпали бронз и бе възнаградена с познатото, макар и слабо туптене — идваше някъде отзад. Прикрити аломантични вибрации. Обикновено когато някой аломант гореше мед — както този зад нея сега, — подсилените от бронз сетива на друг не можеха да го усетят. Но по причина, която Вин така и не успяваше да си обясни, тя можеше да прониква през тази завеса. Същото го умееше и лорд Владетеля, както и неговите инквизитори.
Вин продължи напред. Аломантът я следваше, сигурен, че тя не може да го усети. Движеше се бързо, с леки подскоци, на безопасно разстояние. Очевидно беше Мъглороден, тъй като само Мъглородните можеха да горят едновременно мед и стомана.
Вин не беше изненадана. Очакваше в града да има Мъглороден и си даваше сметка, че докато се придвижва, може да привлече вниманието му. Въпреки това беше оставила открити аломантичните си пулсации за всеки — Мъглороден или Търсач, — който би могъл да дебне. По-добре бе да накара врага да се разкрие, отколкото да го остави да я следи незабелязан.
Ускори ход, но не чак толкова, че да предизвика подозрения и преследвачът й също трябваше да увеличи темпото. Вин се насочи към градската порта, сякаш възнамеряваше да напусне Фадрекс, и когато я наближи, аломантичните й сетива очертаха синкави линии, сочещи към тежките железни панти, придържащи портите за скалите.
Можеше да ги използва като солидни котви! Вин разпали пютриум, за да подсили издръжливостта на тялото си, Тласна се от пантите и полетя рязко назад.
В същия миг аломантичните пулсации зад гърба й изчезнаха.
Вин профуча през пепел и мъгли, бързо се Притегли към един покрив, приклекна върху него и се заозърта напрегнато. Другият аломант вероятно бе изгасил всичките си метали. Но защо? Знаеше ли, че тя може да прониква през медни облаци? Тогава защо я бе проследил тъй необмислено?
Побиха я тръпки. Имаше още нещо, което излъчваше аломантични пулсации нощем. Мъгливият призрак. Не го беше виждала повече от година. При последната им среща той едва не бе погубил Елънд — само за да го върне като Мъглороден.
Все още не знаеше каква е ролята на мъгливия призрак в тази история. Той със сигурност не беше Гибелта — Вин я бе почувствала, когато я освободи от Кладенеца на Възнесението. Усещането бе различно.
„Всъщност защо да е призрак?“ — помисли тя. Ала пулсациите бяха секнали така внезапно…
Объркана и малко изплашена, тя се Тласна, прелетя над градските стени и се насочи към лагера на Елънд.
28.
Един от последните аспекти от културната манипулация на лорд Владетеля е също доста интересен: този за технологиите.
Вече споменах, че Рашек е използвал елементи от кхленийската архитектура, което му позволило да издига масивни сгради и създало възможност да бъде изграден град с размерите на Лутадел. Но в други отношения той потискал технологичния напредък. Например толкова мразел барута, че познанията за него изчезнали с бързината на знанията за териската религия.
Очевидно Рашек е сметнал за опасен факта, че въоръжен с барутно оръжие, дори обикновеният човек може да е също толкова ефективен, колкото стрелци с лъкове с дългогодишна практика. Ето защо той привилегировал стрелците. Колкото повече военната технология зависела от подготовката, толкова по-малък бил шансът селското население да организира съпротива. И действително, бунтовете на скаа се проваляли неизменно тъкмо по тази причина.