Елънд разпали стомана, хвърли няколко монети пред себе си, Тласна ги, подсилвайки Тласъка с тежестта на тялото си, и ги запрати срещу колосите. Чудовищата бяха твърде силни, за да бъдат повалени от монети, но металните кръгчета щяха да ги наранят и отслабят.
Докато монетите хвърчаха напред, Елънд се хвърли срещу големия колос. Чудовището измъкна иззад гърба си огромен меч. Изглеждаше доволно от предстоящия двубой.
Колосът замахна пръв. Обсегът му бе огромен и Елънд бе принуден да отскочи назад — благодарение на пютриума се справи с невероятна бързина. Колосите бяха въоръжени с огромни мечове — толкова дебели и тежки, че приличаха на боздугани. Елънд не би могъл да отбие такъв удар дори с разпален пютриум: В добавка към това мечът — и колосът зад него — тежаха толкова много, че Елънд не би успял да избие оръжието дори с аломантичен Тласък. При Тласкането на стомана се изискваше баланс между тегло и сила. Ако Тласнеше някой по-тежък от себе си, самият Елънд щеше да бъде отхвърлен назад.
Ето защо Елънд трябваше да разчита на допълнителната бързина и гъвкавост, осигурявани от пютриума. Той отскочи встрани, приклекна и зачака подходяща възможност. Чудовището спря и го огледа мълчаливо, но не нападна. Все още не бе завладяно от характерната за колосите ярост в боя. „Как се озовах тук? — помисли Елънд за кой ли път. — Аз съм учен, а не воин“. Често му се случваше да се колебае в способността си да води другите.
Но също толкова често си казваше, че мисли твърде много. Скочи напред и замахна. Колосът, изглежда, очакваше точно това, защото се опита да стовари тежкото си оръжие върху главата му. Младият император се пресегна и Притегли меча на друг колос — с което почти го повали и това помогна на двама войници да го убият, и се размина на косъм с острието на огромния колос. Завъртя се, разпали пютриум и го нападна отстрани.
Мечът му разсече кожата над коляното на колоса, потъна в мускулите и го събори на земята. Вин често повтаряше, че аломантичната сила на Елънд е необичайно голяма. Елънд не знаеше дали е права — нямаше почти никакъв опит с аломантията, — но от мощния замах се олюля. Успя да се задържи на крака и с втори удар отсече главата на чудовището.
Близките войници го гледаха облещени. Бялата му униформа бе опръскана с ярка колоска кръв. Не за първи път. Елънд си пое дълбоко дъх и в същия миг от другия край на лагера долетяха нечовешки крясъци. Колосите се бяха разярили.
— Строй се! — извика Елънд. — Стойте плътно един до друг и се подгответе за атаката им!
Войниците се подчиниха неохотно. Не бяха толкова дисциплинирани, колкото професионалните воини, с които си беше имал работа, но въпреки това се справяха изненадващо добре. Елънд се огледа. Бяха успели да избият няколкостотин колоса — неочаквано постижение.
Но с това лесната част бе приключила.
— Стегнете се! — извика Елънд, докато войниците оформяха предната линия. — И продължавайте да се биете! Трябва да намалим броя им колкото се може по-бързо! Сега всичко зависи от това. Покажете им на какво сте способни!
Разпали месинг и Тласна чувствата им, за да прогони страха. Аломантът не можеше да контролира умовете на другите — не и човешките умове, — но можеше да окуражава чувства или да направи обратното. Също по мнение на Вин Елънд бе изключително умел в това, макар да бе придобил силата си наскоро, от място, за което подозираха, че е източникът на аломантията.
Под негово въздействие войниците видимо се съвзеха и уважението на Елънд към тези прости хорица се засили. Той подсилваше храбростта им и отнемаше от страха, но решимостта им си бе изцяло тяхна. Това бяха добри хора.
Ако имаха късмет, може би щеше да успее да ги спаси.
Колосите тръгнаха в атака. Както се надяваше, от тях се откъсна голяма група и се насочи към града. Някои войници се развикаха изплашено, но не посмяха да напуснат строя. Застанал в самия център на отбранителната линия, Елънд опита да Размири чувствата на най-близките колоси.
Нищо не последва. Чудовищата бяха невъзприемчиви към емоционална аломантия, особено ако вече бяха манипулирани от някой друг. Но Елънд знаеше, че успее ли да пробие тази невидима защита, ще се сдобие с пълен контрол над тях. Това обаче изискваше време, късмет и продължителна, неуморна борба.