— Не зная защо, но се съмнявам. — Елънд замълча за миг, прехапал устна. — Снощи казах, че първо ще опитам по дипломатически път, но знаем, че Йомен ще отхвърли предложението ми. Затова доведох армията — можех да пратя само теб, както направих в Ортьо. Но в този случай промъкването няма да ни свърши работа, трябва да влезем в града, ако искаме да получим припасите в скривалището. Този град ни трябва, Вин. Щях да дойда тук, дори под Фадрекс да нямаше скривалище, защото Йомен е твърде голяма заплаха за моята империя. А и не бива да пренебрегваме възможността лорд Владетеля да е оставил в скривалището важна информация. В този склад има зърно, но Йомен сто на сто не може да го засее заради недостига на слънчева светлина. Така че вероятно ще го даде за храна на хората — истинско прахосничество, след като можем да го засеем в Централната област. С две думи, градът трябва да е наш, нямаме друг избор. Въпросът е какво да предприема, ако Йомен откаже да преговаря. Да пратя армията да нападне околните селища? Да отровя хранителните запаси и водата? Ако си права и той е намерил скривалището, ще разполага с предостатъчно храна, за да издържи на обсадата ни. Но ако я унищожим, хората му ще гладуват… — Елънд поклати глава. — Помниш ли когато екзекутирах Джастис?
— Постъпи правилно — побърза да го увери Вин.
— Знам — каза Елънд. — Убих го, защото доведе армия от колоси, а после ги остави да вилнеят из околностите. А аз правя същото тук. Водя двайсет хиляди чудовища.
— Но можеш да ги контролираш.
— Джастис също смяташе, че ги контролира — възрази Елънд. — Вин, не искам да пускам тези чудовища на свобода. Но какво ще стане, ако обсадата се провали и трябва да вляза във Фадрекс със сила? Без помощта на колосите няма да се справя. — Той поклати глава. — Да можех само да поговоря с Йомен. Може би ще го накарам да се вразуми, или поне ще се уверя, че не остава друга възможност освен да го сваля със сила.
Вин се поколеба.
— Това… би могло да се уреди.
Елънд я погледна, после подметна:
— В града продължават да устройват балове — обясни тя. — И крал Йомен присъства на всички тях.
Елънд премигна. В първия момент си помисли, че не я е разбрал правилно. Но когато надзърна в очите й — и видя там почти налудничава решимост, — се увери в обратното. В нея имаше нещо от Оцелелия, или по-точно от Келсайър такъв, какъвто го описваха легендите. Дързост до степен на безразсъдство. Келсайър бе повлиял на Вин повече, отколкото бе склонна да признае.
— Вин — почна той, като се стараеше да е спокоен, — да не би да ми предлагаш да отидем на бал в град, който сме обсадили?
Вин повдигна рамене.
— Ами да. Защо не? И двамата сме Мъглородни — можем да се промъкнем в града без особени проблеми.
— Да, но… — И млъкна.
„Ще съм в едно помещение с благородниците, които смятам да сплаша — да не говорим, че ще имам достъп до човека, който отказва да се срещне с мен и същевременно не може да избяга, защото ще излезе, че е страхливец“.
— Виждам, че идеята ти харесва. — Вин се усмихваше дяволито.
— Идеята е безумна — отвърна Елънд. — Аз съм император — не би трябвало да се промъквам в града на своя противник и да ходя по забави. — Вин го гледаше с присвити очи. — Но не мога да отрека, че в нея има известен чар.
— Йомен няма да дойде на среща с нас — каза тя, — така че ние ще му идем на крака на бала.
— От доста време не съм ходил на балове. Ще трябва да си подбера книги, както правех едно време.
Вин изведнъж пребледня и Елънд се втренчи изплашено в нея. Какво ставаше? Не беше от това, което бе казал — нещо друго беше. „Какво? Убийци? Мъгливи призраци? Колоси?“
— Току-що се сетих — рече тя, — че не мога да ида на бал. Нямам рокля!
29.
Лорд Владетеля не само забранил някои технически постижения, той изцяло потискал техническия напредък. Изглежда наистина странно, но по време на хилядагодишното му управление не бил реализиран почти никакъв прогрес. Селскостопанските средства, архитектурата, дори модата оставали непроменени през периода на неговото господство.
Той изградил своята перфектна империя и се опитал да я съхрани в този вид. И през по-голямата част от времето на своето властване успял. Джобните часовници — още едно кхленийско изобретение, — изработвани през десети век от основаването на империята, били почти същите като тези от първи век. Нищо не се променяло.
Докато, разбира се, накрая всичко не рухнало.
Като на повечето градове в Последната империя, на Ортьо не бе разрешено да вдигне градски стени. В младежките години на Сейзед, преди да се разбунтува, фактът, че градовете не можеха да се укрепяват със защитни съоръжения, бе скрито доказателство за уязвимостта на лорд Владетеля. В края на краищата, щом се страхуваше от въстания в градовете, лорд Владетеля вероятно знаеше нещо, което не бе известно на другите: че може да бъде победен.