Подобни разсъждения бяха отвели Сейзед при Мейр, а след това и при Келсайър. А сега го бяха довели в Ортьо — град, който в края на краищата се бе разбунтувал срещу властта на благородниците. За нещастие в тази категория бе попаднал и самият Елънд Венчър.
— Това никак не ми се нрави, почитаеми Пазителю — рече капитан Горадел, който крачеше до каретата — в името на своя авторитет Сейзед се бе съгласил се качи при Бриз и Алриане.
— Опасявам се, че обстановката в града е крайно усложнена — продължи Горадел. — Не мисля, че ще сте в безопасност.
— Аз пък не мисля, че е чак толкова зле, колкото твърдиш — възрази Сейзед.
— Ами ако ви пленят? — попита Горадел.
— Драги ми капитане — рече Бриз и се приведе, за да погледне Горадел през прозорчето. — Тъкмо затова кралете пращат посланици — тях може ги заловят и да ги убият, но величията ще си запазят главите. Ние, приятелю, за разлика от Елънд, можем да бъдем жертвани.
Горадел се намръщи.
— Не ми се ще да ме жертват.
Сейзед надзърна от прозорчето към града. Беше голям, един от най-старите градове в империята. С интерес забеляза, че пътят се спуска надолу към един пресъхнал канал.
— Какво е това? — попита Алриане, която бе подала русата си главица от другия прозорец на каретата. — Защо са издълбали пътищата си в земята?
— Това са канали, мила — обясни й Бриз. — Минавали са през целия град. Обаче са пресъхнали — от земетресение или нещо друго.
— Изглежда зловещо — рече Алриане и прибра глава. — Сградите изглеждат два пъти по-високи.
Щом влязоха в града, ги спря отряд войници с кафяви униформи. Сейзед, разбира се, бе пратил вест за пристигането им и кралят — Гражданина, както го наричаха тук — му бе разрешил да влезе в града с малка група придружители.
— Казват, че техният крал иска да се срещне незабавно с вас, господарю терисец — рече Горадел, след като попита войниците защо ги спират.
— Не си губи времето, а? — подметна Бриз.
— Ами да не се бавим тогава — каза Сейзед.
— Не сте желани тук.
Куелион, Гражданина, имаше късо подстригана коса, сипаничава кожа и военна стойка. Сейзед се зачуди откъде този човек — преди Рухването очевидно фермер — е придобил управнически умения.
— Много добре разбирам, че не желаете да виждате чужди войници в града — отвърна кротко Сейзед. — Но трябва да ви уверя, че не идваме тук със завоевателски намерения. Двеста души едва ли могат да се нарекат армия.
Куелион стоеше до бюрото си с ръце зад гърба. Носеше типични за скаа панталони и риза, наскоро боядисани в яркочервено. Неговата „зала за аудиенции“ бе всъщност заседателна зала в благороднически дом. Стените бяха белосани, а свещниците — свалени и отнесени. Без мебели и украса стаята приличаше на кутийка.
Сейзед, Бриз и Алриане седяха на прости дървени столове — единственото удобство, което им бе предложил Гражданина. Горадел стоеше до едната стена заедно с десетима от хората си. До другата се бяха подредили двайсетината помощници на Куелион — Сейзед предполагаше, че са членове на правителството. И те носеха червени дрехи като Куелион, макар и не в толкова ярък цвят.
— Не става дума за войниците, терисецо — отвърна Куелион. — А за човека, който ви изпраща.
— Император Венчър е добър и разумен монарх — отвърна Сейзед.
— Елънд Венчър — презрително заяви Куелион — е лъжец и тиран.
— Това не е вярно.
— Така ли? — попита Куелион. — А как получи трона? Като победи във война Страф Венчър и Ашуедър Сет, нали?
— Войната беше…
— Войната често е извинение за тирана, терисецо — прекъсна го Куелион. — От докладите зная, че неговата Мъглородна е накарала кралете да коленичат и да му се закълнат във вярност под заплахата да бъдат убити от колосите. Това прилича ли ви на действия на „добър и разумен“ монарх?
Сейзед не отговори.
— Знаеш ли как постъпваме с благородниците в нашия град, терисецо?
— Убивате ги, доколкото знам — отвърна тихо Сейзед.
— Както ни е наредил Оцелелия — заяви Куелион. — Твърдиш, че си бил негов съратник, преди Рухването. Но сега служиш на един от благородниците, срещу които той се бореше. Това не ти ли се струва непоследователно, терисецо?
— Лорд Келсайър постигна своята цел със смъртта на лорд Владетеля — отвърна Сейзед. — А след като успя, мирът…
— Мир? — прекъсна го отново Куелион. — Кажи ми, терисецо. Чувал ли си Оцелелия да говори за мир?