Сейзед се поколеба, после призна:
— Не.
Куелион се засмя.
— Поне си откровен. Единствената причина, поради която разговарям с теб, е, че Венчър е бил достатъчно хитър да прати терисец. Ако ми беше изпратил благородник, щях да го убия веднага и да му върна опърлената му глава вместо отговор.
Възцари се мълчание. Куелион бавно изгледа спътниците на Сейзед и после се обърна към хората си:
— Усещате ли? — попита ги. — Чувствате ли се вече засрамени? Надзърнете в душите си — не виждате ли там симпатия към тези слуги на един лъжец? — Впери поглед в Бриз. — Предупреждавах ви за аломантията, този черен инструмент на аристокрацията. Сега вече можете да го почувствате сами. Този човек, който седи до почитаемия терисец, е известен с името Бриз. Той е един от най-опасните хора на света. Усмирител със забележителни умения. — Пристъпи към Бриз. — Кажи ми, Усмирителю. Колцина приятели си си докарал с тази твоя магия? Колцина врагове си принудил да сложат край на живота си? Това хубавичко момиче до теб — използваш ли уменията си, за да го вкараш в леглото си?
— Ще призная, че ме спипа, драги — отвърна Бриз. — Но вместо да те поздравявам, задето усети докосването ми, може би трябва да се запиташ защо те подтикнах да кажеш това, което току-що каза?
Куелион се подвоуми — макар че Бриз очевидно блъфираше.
Сейзед въздъхна. Точно сега не биваше да предизвикват нежелателни реакции — но Бриз винаги действаше по този начин. Сега Гражданина щеше да се чуди дали не е под постоянното му въздействие.
— Господарю Куелион — заговори Сейзед, — живеем в опасни времена. Не се съмнявам, че сте го забелязали.
— Ние можем да се грижим сами за себе си — заяви Куелион.
— Не говоря за армии и бандити, Гражданино. Говоря за мъглите и саждопадите. Не сте ли забелязали, че мъглите се задържат все повече дневно време? Че правят странни неща с поданиците ви, че причиняват смъртта на някои от тези, които излизат сред тях?
Куелион не възрази, нито го обвини, че говори глупости. Това бе достатъчно потвърждение за Сейзед. И в този град хората умираха.
— Саждите вече валят непрестанно, Гражданино — продължи той. — Мъглите убиват, а колосите се скитат на свобода. Подходящо време за военни съюзи. В Централната област можем да отглеждаме растения, тъй като разполагаме с повече слънчева светлина. Император Венчър е открил метод за контрол над колосите. Каквото и да ни чака идната година, по-разумно е да си приятел на император Венчър.
Куелион поклати намусено глава и отново се обърна към помощниците си.
— Виждате ли — точно както ви казах. Първо заявява, че е дошъл с мир, после иде ред на заплахите. Венчър контролирал колосите. Венчър държал хранителните запаси. След малко ще каже, че Венчър командва и мъглите! — Извърна се към Сейзед. — Не сме свикнали да ни заплашват, терисецо. Ние не се безпокоим за бъдещето си.
Сейзед повдигна вежди.
— И защо така?
— Защото следваме Оцелелия — рече Куелион.
Сейзед се надигна.
— Бих искал да остана в града и при възможност да се срещна отново с вас.
— Няма да има нова среща.
— Моля ви. — Сейзед се поклони. — Бих искал да остана. Имате думата ми, че моите хора няма да ви създават проблеми. Ще получа ли разрешение? — И склони почтително глава.
Куелион промърмори нещо под нос, после махна с ръка.
— Добре. Понеже ако ти забраня, пак ще се промъкнеш в града. Остани, щом искаш, терисецо — но спазвай законите ни и не се бъркай, където не ти е работа.
Сейзед се поклони още по-дълбоко и излезе заедно с хората си.
— И тъй — рече Бриз, докато се настаняваше в каретата, — революционери убийци, всички носят еднакви сиви дрехи, улиците са пресъхнали канали и всяка десета къща е изгорена до основи. Елънд направо не можеше да ни избере по-хубаво местенце за посещение — припомнете ми да му го кажа, когато се върнем.
Сейзед се усмихна, макар че не му беше до смях.
— Не се тревожи, старче — продължи Бриз, когато потеглиха. — Нещо ми подсказва, че този Куелион не е и наполовина толкова страшен, колкото изглежда. Следващия път ще го убедим.
— Не съм сигурен, лорд Бриз. Този град е… различен е от другите градове. Водачите не изглеждат отчаяни, а хората са по-покорни. Няма да ни е леко тук, сигурен съм.
Алриане сръчка Бриз.
— Бриз, виж там!
Бриз примижа срещу светлината, а Сейзед се приведе напред и погледна през прозорчето. Десетина души се бяха скупчили около огън в един двор.
— Прилича ми на…
— Гоблени — обади се крачещият до прозорчето войник. — И мебели. Според Гражданина луксозните вещи са знак за принадлежност към благородничеството. Кладата сигурно е запалена във ваша чест. Куелион сто на сто се е запасил с достатъчно подобни вещи, за да ги изгаря с показна цел при необходимост.