Сейзед се намръщи. Войникът бе прекалено добре осведомен. Огледа го с нескрито подозрение. Също като останалите войници и той бе вдигнал качулката си срещу саждопада. А под качулката — плътна превръзка през очите. Сляп ли беше? Сляп войник?! Но тогава как…
— Дух, момчето ми! — възкликна Бриз. — Знаех си, че все ще изникнеш отнякъде. Но защо носиш превръзка?
Дух не отговори на въпроса. Вместо това се обърна и погледна към разпалената клада. В позата му се усещаше… напрежение.
„Превръзката сигурно е достатъчно тънка, за да вижда през нея“ — помисли си Сейзед. Това бе единственото обяснение. Но пък платът изглеждаше дебел…
Дух се обърна към Сейзед и каза:
— Ще ви трябва база за операциите в града. Избрахте ли вече?
— Смятаме да отседнем в някой хан — каза Бриз.
— В този град няма ханове — обясни Дух. — Според Куелион хората трябва да си помагат и да приемат чужденците в къщите си.
— Тъй ли? — Бриз се намръщи. — Тогава май ще трябва да излезем на лагер извън града.
— Не — каза Дух. — Елате с мен.
— Сградата на Стоманеното министерство? — попита Сейзед, докато слизаше от каретата, и се намръщи.
— Куелион не е посегнал на нито едно от министерските учреждения — каза Дух, който вече бе слязъл и стоеше на широките стъпала пред вратата. — Претърсени са, но не са плячкосани. Мисля, че го е страх от инквизиторите.
— Напълно здравословен и рационален страх, момчето ми — каза Бриз, който не бързаше да слиза от каретата. Алриане също.
— Бриз, инквизиторите няма да ни безпокоят повече — увери го Дух. — Твърде са заети в опитите си да убият Вин. Хайде, елате.
Сейзед го последва по стъпалата. Зад тях Бриз въздъхна с нескрита досада и нареди на Горадел да му донесат чадър.
Сградата беше импозантна като всички седалища на Министерството. По време на управлението на лорд Владетеля тези сгради трябваше да олицетворяват имперската мощ във всички градове на Последната империя. Хората, които работеха в тях, бяха всъщност чиновници и писари, но тъкмо те съставляваха истинската сила на Последната империя. Те осъществяваха контрола над средствата за производство и управлението на работната ръка.
Като повечето сгради в Ортьо, и тази бе дървена, а не от камък. Без да дочака Сейзед, Бриз и Алриане, Дух почна да кърти дъските, с които бе закована вратата, и подхвърли през рамо:
— Сейзед, не знаеш колко се радвам, че си тук.
Сейзед хвана една дъска и я дръпна с всичка сила, но изглежда, бе попаднал на най-здраво закованата, защото докато дъските в ръцете на Дух се къртеха лесно, неговата не поддаваше.
— И защо се радвате че съм тук, лорд Дух? — изпъшка Сейзед.
— Не съм никакъв лорд, Сейз — изсумтя Дух. — Нито съм искал Елънд да ми дава тази титла.
— Той каза, че така сте щели да правите впечатление на жените — подкачи го Сейзед.
— Да бе — засмя се Дух и откърти поредната дъска. — То каква ли друга полза от титлите? Както и да е, наричай ме само Дух. Харесва ми това име.
— Добре.
Дух се пресегна и с едно леко дръпване откърти дъската, с която се бореше Сейзед. Терисецът го погледна изумено. Вярно, че Дух вече ставаше мъж, но чак пък такава сила…
— Радвам се, че си тук, защото трябва да обсъдя с теб някои неща — каза Дух. — Въпроси, с които другите не са наясно.
Сейзед се намръщи.
— Какви по-точно?
Дух се усмихна, бутна вратата с рамо и тя отскочи навътре. Пред тях се ширна голямо тъмно помещение.
— Въпроси за богове и хора, Сейзед. Ела.
И изчезна в тъмнината. Сейзед изчака малко, после подвикна:
— Дух? Не виждам нищо. Носиш ли фенер?
— Ох — възкликна Дух в тъмното. — Забравих. — Миг по-късно блесна искра и помещението се озари от светлината на фенер.
Бриз пристъпваше от крак на крак до Сейзед, хванал Алриане за ръка.
— Сейзед, я ми кажи — рече той, — само на мен ли ми се струва така, или момчето се е променило от последния път, когато го видяхме?
— Станал е по-самоуверен — отвърна Сейзед. — Но това си идва с времето, все пак вече е мъж. Защо обаче според вас носи тази превръзка на очите?
Бриз повдигна рамене.
— Винаги е бил малко странен. Може би смята, че така се прикрива и никой няма да го познае като бивш член на групата на Келсайър.
Сейзед нареди на капитан Горадел да охранява района отвън и влязоха в сградата. По всичко личеше, че е била използвана от Инквизиторския отдел — най-прословутото учреждение на Министерството. Не беше от местата, които Сейзед копнееше да посети. Последното място от подобен род бе Серанската конвента и обстановката там наистина бе зловеща. Но тази сграда, оказа се, нямаше нищо общо с Конвентата — отвътре бе най-обикновено чиновническо учреждение. Беше мебелирана малко по-оскъдно от повечето министерски сгради, но гоблените все още висяха по стените и подът бе застлан с меки червени килими.