Докато вървяха по коридорите, Сейзед се опитваше да си представи как е изглеждало всичко това по времето на лорд Владетеля. Нямаше да има и прашинка и въздухът щеше да е кристално чист. Зад бюрата щяха да седят чиновници, събиращи и съхраняващи сведения за благородническите Къщи, бунтовниците скаа и дори другите отдели на Министерството. Между Ортодоксалния отдел, който управляваше империята на лорд Владетеля, и Инквизиторския, който поддържаше реда, бе съществувало непрестанно съперничество.
Това не бе царство на страха, а на счетоводните книги и папките. Инквизиторите вероятно рядко се бяха отбивали тук.
Дух ги преведе през няколко разхвърляни помещения и влязоха в малка каменна крипта в дъното. Сейзед видя следи в прахта по пода и попита:
— Идвал ли си вече тук?
— Да — каза Дух. — И Вин също. Не помниш ли доклада? — Наведе се, опипа пода, хвана скритата дръжка и повдигна капака.
Сейзед надзърна в мрака на подземната кухина.
— Какво? — прошепна Алриане на Бриз. — Вин е била тук?
— Нали я пратихме да разузнае, мила — обясни Бриз. — Да намери…
— Скривалището — довърши Сейзед, докато Дух слизаше по стълбата. Беше оставил фенера при тях. — Складовете с припаси, оставени от лорд Владетеля. Те са тук.
— Добре де — каза Алриане. — Щом вече ги намерихме, защо трябва да се занимаваме с Гражданина и неговите побъркани селяндури?
— Защото няма как да изнесем припасите от града, докато Гражданина го държи под контрол — отекна гласът на Дух под тях.
— Освен това, мила — продължи Бриз, — Елънд не ни прати само за припасите — той очаква от нас да потушим бунта. Не можем да си позволим един от големите ни градове да въстане, защото размириците може бързо да се разпространят. Ще ти призная, малко ми е странно да съм от тази страна на барикадата: да потушавам бунт, вместо да го подклаждам.
— Бриз, изглежда, ще се наложи да организираме бунт срещу бунта — обади се Дух отдолу. — Ако това те успокоява де. Както и да е, вие тримата ще слезете ли, или не?
Сейзед и Бриз се спогледаха. После Бриз кимна към тъмнеещия отвор.
— След теб.
Сейзед вдигна фенера и заслиза по стълбите. След малко се озова на каменна площадка над огромна пещера. Бриз се спусна след него, като подаде ръка на Алриане, и възкликна изумено:
— В името на лорд Владетеля! Ама тя е огромна!
— Лорд Владетеля е направил тези скривалища за извънредни случаи — чу се гласът на Дух малко встрани от тях. — За ситуации като тази, в която се намираме. Каква полза, ако не са с подобни грандиозни размери?
„Грандиозни“ бе наистина точна дума. Сейзед се взираше с удивление в безбройните редици рафтове под тях.
— Сейзед, според мен трябва да се установим тук — каза Дух. — Това е единственото наистина добре защитено място в града. Ако слезем долу и оставим войниците на тази площадка, ще можем да използваме припасите и ще има накъде да отстъпим, ако ни нападнат.
Сейзед се обърна и огледа входа на пещерата. Беше тесен колкото да премине един човек — което означаваше, че ще е лесен за отбрана. А вероятно имаше начин и да го затворят.
— И на мен ми харесва тук — каза Бриз. — Ще ида да доведа войниците.
И тръгна нагоре, а Дух заслиза към дъното на пещерата. Сейзед остана с Алриане, заслушан в мрака. След малко попита:
— Това плисък на вода ли е?
Гласът на Дух отново долетя приглушено от тъмнината долу:
— Знаеш, че всяко скривалище е специализирано в нещо. Да, вода е. Огромно езеро.
— Аха! — възкликна Бриз зад гърба на Сейзед, тъкмо се връщаше с Горадел и войниците. — Ясно къде е отишла водата от каналите.
30.
Отначало хората решили, че Рашек подлага на гонения териската религия, защото я ненавижда. Но сега, когато ни е известно, че самият Рашек е бил терисец, старанието му да изличи тази религия изглежда малко странно. Подозирам обаче, че то е свързано по някакъв начин с пророчествата за Героя на времето. Рашек е знаел, че силата на Съхранението рано или късно ще се върне в Кладенеца на Възнесението. И че ако позволи на териската религия да оцелее, тогава може би — някой ден — друг човек ще открие пътя до Кладенеца и ще вземе силата, а сетне ще я използва, за да победи Рашек и да свали неговата империя. Ето защо той скрил знанията за Героя и за това, което се очаквало да извърши, с надеждата да запази тайната на Кладенеца за себе си.