— Няма ли да се опитате да ме разубедите? — попита учудено Елънд.
Хам и Сет се спогледаха.
— И защо да го правим, Ел? — попита Хам.
Стояха на носа на ладията. Слънцето залязваше и мъглите вече бяха започнали да се събират. Една седмица бе изминала, откакто Вин бе ходила на разузнаване във Фадрекс, без да успее да се промъкне в скривалището.
Тази вечер бе поредният бал и Елънд и Вин възнамеряваха да го посетят.
— Защото аз мога да измисля цял куп възражения — продължи Елънд. — Първо, излагам се на риска да бъда пленен. Второ, с появата си на празненството ще разкрия, че съм Мъглороден, и ще потвърдя слуховете, които вероятно са стигнали до Йомен. Трето, и двамата Мъглородни на армията ще са на едно място, където лесно могат да бъдат нападнати, а това не е никак разумно. И накрая, да не пропускаме факта, че да се ходи на бал по време на война е чиста лудост.
Хам сви рамене.
— Не е по-различно от онзи случай, когато отиде в лагера на баща ти пред стените на обсадения Лутадел. Само дето тогава не беше нито Мъглороден, нито император. Йомен не би рискувал да предприеме нещо срещу теб — той си дава сметка, че докато си наблизо, се намира в смъртна опасност.
— Той ще избяга — подхвърли Сет. — Балът ще свърши в момента, в който се появите.
— Не — възрази Елънд. — Не мисля така. — Обърна се и погледна към каютата. Вин все още се приготвяше — беше помолила армейските шивачи да прекроят роклята на една от готвачките. Елънд изпита неясна тревога. Колкото и умело да се справеха шивачите, роклята щеше да е твърде скромна сред разкошните тоалети на бала.
Обърна се към Сет и Хам.
— Не мисля, че Йомен ще избяга. Сигурно си дава сметка че ако Вин иска да го убие, би нападнала двореца тайно. Полага твърде големи усилия, за да покаже, че след убийството на лорд Владетеля нищо не се е променило. А когато се появим на бала, ще изглежда сякаш ние играем същата игра. Той ще остане, за да види дали може да спечели нещо от това, че спазваме неговите правила.
— Йомен е глупак — заяви Сет. — Не мога да повярвам, че се опитва да върне нещата такива, каквито са били.
— Поне се старае да осигури на поданиците си това, което искат. Там ти е грешката, Сет. Изгубил си кралството си в момента, в който си заминал, защото не ти е пукало какво мислят другите.
— Кралят не бива да се съобразява с мнението на поданиците си — тросна се Сет. — На негова страна е армията — а това означава, че другите трябва да се съобразяват с него.
— Ще ми позволиш да не се съглася — обади се Хам и се почеса замислено по брадичката. — Теорията ти куца. В крайна сметка и кралят трябва да се съобразява с някого — ако например държи поданиците му да изпълняват заповедите му, ще трябва да се съобразява с армията. Но пък ако армията е доволна, понеже разчитат на нея, тогава е възможно да възникне друг проблем и…
Млъкна и се замисли, а Сет се намръщи.
— Трябва ли навсякъде да търсиш логика, за да се забавляваш?
Хам продължаваше да се чеше по брадичката.
Елънд се усмихна и отново погледна към каютата. Беше му приятно да чуе стария Хам. Възраженията на Сет напомняха тези на Бриз в предишните им спорове. Значи затова Хам напоследък се беше отказал от логическите си главоблъсканици. Защото нямаше кой да му възразява.
— Та значи, Елънд — продължи Сет, — ако умреш, аз поемам властта, нали?
— Ако нещо се случи с мен, ще ме замести Вин — отвърна Елънд. — Знаеш го.
— Така де — кимна Сет. — Но ако умрете и двамата?
— Сейзед е следващият, Сет. Вече го обсъждахме.
— Да, но кой ще командва армията? — попита Сет. — Сейзед замина за Ортьо. Кой ще води тези хора, докато него го няма?
Елънд въздъхна.
— Сет, ако по някакъв начин Йомен успее да убие и двама ни, моят съвет е да избягаш. Защото в такъв случай ти ще си най-старшият тук и Мъглородният, дето ни е видял сметката, ще дойде да види и твоята.
Сет се усмихна доволно, а Хам се намръщи.
— Хам, ти никога не си ламтял за титли — каза Елънд. — И се дразниш от всеки пост, който ти давам.
— Разбира се, че ще се дразня — отвърна Хам. — Но какво ще кажеш за Демоа?
— Сет има по-голям опит — отвърна Елънд. — И повече качества, отколкото изглежда на пръв поглед. Аз ти вярвам и това би трябвало да ти стига. Сет, ако нещата се объркат, заповядвам ти да се върнеш в Лутадел, да намериш Сейзед и да му предадеш, че той ще е новият император. А сега…
Млъкна, защото чу вратата на каютата да се отваря. Обърна се, готов за неискрени комплименти, и замръзна.
Вин стоеше на прага, облечена с изумителна черна рокля със сребриста бродерия, ушита по последна дума на модата. Лъскавата й черна коса, която често сплиташе на плитка, беше спусната върху раменете, внимателно подравнена и леко накъдрена. Единственото украшение, което носеше, бе семплата обеца, която й бе останала от майка й.