Винаги я бе смятал за красива. Но сега… от колко време не я бе виждал с рокля, прическа и грим? Опита се да каже нещо, да й направи комплимент, но гласът му изневери.
Тя пристъпи лекичко към него и го целуна по бузата.
— Ще го приема за знак, че съм се справила добре. Забравих каква досада е да носиш рокля. И грим! Честно, Елънд, няма да ти позволя повече да се оплакваш от костюмите.
Хам се изкиска и Вин го погледна.
— Какво има?
— Ах, Вин — рече Хам, скръстил мускулестите си ръце, — кога порасна, без да разбера? Сякаш едва преди седмица се криеше в ъглите, подстригваше се като момче и се озърташе като изплашено мишле.
Вин се усмихна.
— Помниш ли кога се срещнахме за пръв път? Не знаеше риба ли съм, или рак.
Хам кимна.
— Бриз едва не припадна, когато установи, че през цялото време сме разговаряли с Мъглородна! Честно казано, Вин, понякога не мога да повярвам, че си онова изплашено девойче, дето Келсайър го доведе при нас.
— От тогава минаха пет години, Хам. Вече съм на двайсет и една.
— Зная — отвърна с въздишка Хам. — Ти си като децата ми: докато се усетя, взеха, че пораснаха. Навярно познавам теб и Ел по-добре от тях…
— Скоро ще се върнеш при тях, Хам — каза Вин и сложи ръка на рамото му. — Когато всичко това свърши.
— О, зная — отвърна той и се засмя с неувяхващия си оптимизъм. — Но никога не можеш да върнеш пропуснатото. Надявам си накрая поне да се окаже, че си е заслужавало.
Елънд поклати глава, най-сетне възвърнал гласа си.
— Мога да кажа само едно. Ако готвачките ни носят такива рокли, значи им плащам твърде много.
Вин се засмя.
— Говоря сериозно, Вин — продължи Елънд. — Армейските шивачи са добри, но няма начин тази рокля да е ушита от материали, с които разполагаме в лагера. Откъде я взе?
— Това е тайна — отвърна Вин, присви очи и се разсмя. — Ние, Мъглородните, сме невероятно загадъчни.
Елънд я погледна.
— Хъм… Вин, аз също съм Мъглороден. Не мога да разбера…
— Не е необходимо — отвърна Вин. — Такива сме си по природа. Ела — слънцето вече залязва. Трябва да тръгваме.
— Приятни танци с противника — подхвърли Хам, докато Вин скочи от ладията на брега и сетне се Тласна към мъглите. Елънд му махна с ръка и също излетя във въздуха. Докато се отдалечаваше с изострен от калая слух, чу Хам да се обръща към Сет:
— Значи навсякъде трябва да те носят, така ли?
Сет изсумтя недоволно.
— Чудесно — продължи Хам. — Защото съм пълен с философски загадки, с които ще те забавлявам…
Аломантичните подскоци с бална рокля не бяха лесна работа. Всеки път, когато Вин започваше да се снижава, полите й се издуваха и започваха да шляпат като ято изплашени птици.
Вин не се безпокоеше особено, че някой може да надзърне под роклята й. Не само защото беше тъмно, но и понеже отдолу бе с панталони. Неприятното бе, че разветите поли затрудняваха движението във въздуха. Освен това вдигаха твърде много шум. Зачуди се какво ли ще си помислят часовоите, докато прелита над скалните тераси, изпълняващи функцията на градски стени. Шумът, който издаваше, приличаше на плющене на флагове при силен вятър.
Най-сетне забави полет и се насочи към един старателно пометен от саждите покрив. Приземи се с лек подскок и спря да изчака Елънд. Той я последва, но не тъй умело — залитна и за малко да падне. Не че не го биваше в Тласкането и Тегленето, просто нямаше нейния опит. Вин си помисли, че навярно и тя е била същата през първата година като аломант.
„Е, може би не съвсем като него — помисли си, докато Елънд отърсваше дрехите си. — Но съм сигурна, че повечето аломанти могат да достигнат уменията му само след година тренировки“.
— Страхотна серия подскоци, Вин — отбеляза Елънд, загледан към скалите и разпалените на терасите огньове. Беше с изчеткана бяла униформа, а брадата му бе грижливо подравнена.
— Не можехме да се приземим по-рано — обясни Вин. — За да не изцапаш беличкия си костюм. Ела — време е да влизаме.
— Я ми кажи за тази рокля все пак. Да не си платила на някой шивач в града да ти я ушие?
— Всъщност платих на един приятел в града, за да ми я направи и да ми намери грим. — Тя скочи и се отправи към Цитаделата Ориеле — която според Бавнобързеца тази вечер приемаше гости за бала. Отново се задържа дълго във въздуха, без да се приземява. Елънд я следваше, като използваше същите монети.
Скоро от мъглата изплуваха разноцветни светлини, наподобяващи северното сияние от разказите на Сейзед, и Вин се насочи надолу. За миг се подвоуми дали да не се приземят на двора — далече от любопитни очи. Но се отказа.