Да, бе. Не трябваше да правя нищо — просто щях да седя и да гледам как унищожават хората, които обичам.
— Ще го направя. — Още една пауза. — Републиката вече се предаде. Хората не са щастливи от присъствието ви, но не искам да бъдат наранени. Не искам да нараняват никого. — Знаех, че нямаше нужда да споменавам името на Джун, за да ме разбере канцлерът. — Ще направя обръщение към целия град. Имам достъп до джъмботроните благодарение на патриотите. Няма да мине много време, преди това обръщение да се разпространи из цялата република. — Малко прекалих с театралниченето, за да прозвучи лъжата по-автентично. — Това достатъчно ли ще бъде, за да оставите Джун на мира?
Канцлерът плесна с ръце.
— Договорено. Ако желаеш да станете наш… представител, така да се каже, то мога да ви уверя, че на госпожица Ипарис ще й бъдат спестени произхождащите от смяната на властта съдебни дела и екзекуция.
От думите му ме побиха ледени тръпки и ми напомниха, че ако се провалим, това, което вършех, нямаше да спаси живота на Андън. Всъщност, ако наистина се издънехме, канцлерът най-вероятно щеше да се досети, че аз стоя зад всичко това, и шансовете за оцеляване на Джун… а вероятно и тези на Идън се свеждаха до нула. Прокашлях се. В другия край на стаята лицето на Паскао се беше вцепенило от напрежение.
— А брат ми?
— Няма нужда да се притесняваш за брат си. Както ти споменах и преди това, аз не съм деспот. Няма да го закача за някоя машина и да го наливам с химикали и отрови — няма да експериментирам с него. Той, както и ти, ще живеете комфортно и безопасно, без притеснения и опасности. Мога да ти гарантирам това. — Тонът на канцлера се промени и думите му звучаха успокояващо и любезно. — Долавям недоволството в гласа ти. Но аз правя единствено това, което е необходимо. Ако Електорът ме залови, той няма да се поколебае да ме екзекутира. Така е устроен светът. Аз не съм жесток човек, Даниел. Не забравяй — колониите не са отговорни за страданията в живота ти.
— Не ме наричайте Даниел. — Гласът ми беше нисък и тих. Никой освен моето семейство не може да ме нарича Даниел. Аз съм Дей. Просто и ясно.
— Моите извинения. — Гласът му прозвуча така, сякаш наистина съжаляваше. — Надявам се, че разбираш какво ти казвам. Дей.
Останах мълчалив за миг. Дори сега усещах притегателната сила, която ме тласкаше срещу републиката, всички мрачни мисли и спомени, които ми нашепваха да й обърна гръб, да я оставя да рухне. Канцлерът можеше да ме прецени по-добре, отколкото си мислех. Трудно беше да оставиш зад гърба си един живот, изпълнен със страдания. Сякаш усетила опасното обаяние на канцлера, Джун прекъсна тази верига от мисли и ми прошепна нещо. Затворих очи, вкопчих се здраво за нея и започнах да черпя сила.
— Кажете ми кога искате да направя това обръщение — попитах след малко. — Всичко е подготвено и можем да започваме. Да приключваме с цялата тази история.
— Чудесно. — Канцлерът също се прокашля и внезапно гласът му отново стана делови. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ще кацна с войската си рано следобед на външните военноморски бази в Лос Анджелис. Нека се уговорим да направиш съобщението по това време. Съгласен ли си?
— Дадено.
— И само още едно нещо — добави канцлерът, точно когато щях да затворя. Замръзнах на мястото си, езикът ми бе готов всеки миг да изключи микрофона. — Преди да съм забравил.
— Какво е то?
— Искам да направиш обръщението от палубата на въздушния ми кораб.
Изненадан, погледнах бързо към Паскао и макар да нямаше представа какво ми беше казал в този момент канцлерът, той се намръщи заради начина, по който пребледнях. От въздушния кораб на канцлера? Естествено. Как можехме да си мислим, че ще го измамим толкова лесно? Той взимаше предпазни мерки. Ако нещо се объркаше по време на обръщението, щях да бъда в ръцете му. Ако в моето обръщение кажех нещо различно от това да призова народа на републиката да преклони глава пред колониите, той щеше да ме убие намясто, на палубата на въздушния си кораб, заобиколен от хората си.
Когато канцлерът отново проговори, усетих чувството на задоволство в гласа му. Знаеше точно какво върши.
— Думите ти ще бъдат по-съдържателни, ако бъдат съобщени направо от въздушен кораб на колониите, не си ли съгласен? — попита той и плесна още веднъж с ръце. — Ще те очакваме в Първа военноморска база след четири часа. Нямам търпение да се срещнем лично, Дей.
Джун
РАЗКРИТИЕТО ЗА ВРЪЗКАТА МИ С ТАЗИ ЗАРАЗА промени всичките ми планове.
Вместо да тръгна заедно с патриотите и да помогна на Дей да подготвят въздушните бази, аз останах в болницата и позволих на лабораторния екип да ме върже за някакви машини и да ми направят серия от тестове. Кинжалите и пистолетът ми бяха поставени на близката тоалетна масичка, за да не пречат на жиците, и само един нож остана пъхнат в ботуша ми. Идън седеше на леглото до мен, кожата му беше бледа. Бях приета в болницата само от няколко часа, а гаденето бе започнало.