— Първия ден е най-зле — обясни ми Идън с окуражаваща усмивка. Той говореше бавно, най-вероятно заради лекарството, което му даваха от лабораторния екип, за да му помогне да спи. — После става по-добре. — Наведе се и ме потупа по ръката, а аз установих, че съм трогната от невинното му състрадание. Сигурно и Дей е бил такъв, когато е бил малък.
— Благодаря — отвърнах. Не споделих останалата част от мислите си на глас, но не можех да повярвам, че дете като Идън можеше да изтърпи подобни тестове с дни. Ако знаех, може би щях да направя това, което искаше първоначално Дей — категорично да откажа молбата на Андън.
— Какво ще се случи, ако открият, че при теб има съвпадение? — попита Идън след малко. Очите му бяха започнали да се затварят и въпросът му прозвуча неясно.
Какво наистина щеше да се случи? Щяхме да разполагаме с лекарство. Можехме да предоставим резултатите на Антарктида и да им докажем, че колониите съзнателно са използвали този вирус. Можехме да го предоставим на Обединените нации и да отблъснем колониите. Пристанищата ни щяха отново да бъдат отворени.
— От Антарктида обещаха, че ще изпратят помощ — реших да обясня. — Може да победим. Може би — за съвсем малко.
— Но колониите вече са на прага ни. — Идън хвърли поглед към прозореца, където въздушните кораби на врага ни вече бяха осеяли небето. Някои бяха кацнали в базите ни, докато други бяха надвиснали отгоре. Сянка, която се разпростираше по продължението на „Банк Тауър“ ми подсказваше, че един кръжеше точно над нас в момента. — Ами ако Даниел се провали? — прошепна той, борейки се със съня.
— Просто трябва да изиграем всичко много внимателно. — Но думите на Идън ме накараха да спра задълго погледа си върху градския пейзаж.
Ами ако Дей наистина се провалеше? Той ми каза, преди да тръгне, че ще се свърже с нас преди прякото излъчване. Сега, когато видях колко близо се намираха въздушните кораби на колониите, почувствах непреодолимо усещане за безсилие, защото не можех да съм навън заедно с тях. Ами ако от колониите разберяха, че във всички въздушни бази са поставени експлозиви? Ами ако те не се върнеха?
Измина още един час. Докато Идън потъна в дълбок сън, аз останах будна и се опитах да потисна гаденето, което ме заливаше на вълни. Държах очите си затворени. Изглежда, че това помагаше.
Сигурно бях заспала, защото внезапно се събудих от звука на отваряща се врата. Лабораторните техници най-сетне се бяха върнали.
— Госпожице Ипарис — рече един от тях и намести значката с името си, на която пишеше Микаел. — Съвпадението не е абсолютно, но е близко — достатъчно близко, за да можем да разработим разтвор. В момента тестваме ваксината върху Тес. — Той не можеше да скрие усмивката, която бе изписана по лицето му. — Вие се оказахте липсващото парче от пъзела. Точно под носа ни.
Гледах го втренчено, без да обеля и дума. Можем да изпратим резултатите до Антарктида — мисълта трескаво мина през ума ми. — Можем да поискаме помощ. Можем да спрем разпространението на заразата. Имаме някакъв шанс срещу колониите.
Колегите на Микаел започнаха да ме откачат от кълбото с жици и ми помогнаха да се изправя на крака. Чувствах се достатъчно силна, но стаята все още се люлееше. Не бях сигурна дали неустойчивостта ми се дължи на страничните ефекти от тестовете, или на мисълта, че ще имаме положителен резултат.
— Искам да видя Тес — казах, когато се запътихме към вратата. — Колко бързо ще започне да действа лекарството?
— Не сме сигурни — призна Микаел, когато влязохме в коридора. — Но симулациите ни са убедителни, а и тествахме няколко лабораторни микроорганизми със заразени клетки. Здравето на Тес трябва да започне да се подобрява много скоро.
Спряхме пред големия стъклен прозорец в стаята на Тес. Тя лежеше в неспокоен полусън на леглото си, навсякъде около нея търчаха лабораторни техници в предпазни костюми, монитори показваха жизнените й показатели, графики и диаграми светеха върху стените. На едната й ръка беше включена система. Огледах лицето й и потърсих някакъв признак, че е в съзнание, но не успях да открия такъв.
Чух статичен шум в слушалката си. Входящо обаждане. Намръщих се, притиснах ръка до ухото си и включих микрофона. Секунда по-късно чух гласа на Дей.