Аз също се усмихнах, мигновено доволен от това, че той е щастлив. Ако имаше едно добро нещо в републиката, то бе, че задоволяваха желанията на Идън да конструира. Както изглежда, през седмица получавахме нови приспособления, каквито бях виждал да притежават само хлапетата от висшата класа. Питах се дали Джун е тази, която е направила тази специална заявка за Идън, знаейки как стоят нещата. Или може би Андън просто се чувстваше гузен за всичко, на което ни бе подложил баща му.
Чудех се дали Джун вече беше чула новините. Сигурно.
— Внимателно — предупредих Идън, когато той се надигна от леглото и се наведе, за да постави новото си творение на ръба на прозореца. Ръцете му заопипваха наоколо, за да намерят перваза и стъклото. — Ако паднеш и счупиш нещо, иде трябва да се върнем обратно в болницата и няма да съм много щастлив от това.
— Отново си мислиш за нея, нали? — спокойно отвърна на огъня Идън. Незрящите му очи останаха присвити върху блокчетата, които се намираха само на няколко сантиметра от лицето му. — Гласът ти винаги се променя.
Примигнах изненадано към него.
— Какво?
Той погледна към мен и повдигна вежди, изражението изглеждаше комично върху детското му личице.
— О, хайде, де. Толкова е очевидно. Какво изпитваш към това момиче, Джун? Из цялата страна се носят клюки за вас двамата, а когато тя те помоли да дойдеш в Денвър, щеше да си счупиш ръцете от бързане, докато стягаше багажа ни. Каза ми да й се обадя, в случай че някога републиката поиска да ме отведе. Ще трябва да си признаеш рано или късно, нали? Винаги говориш за нея.
— Не говоря за нея постоянно.
— Аха, ясно.
Бях доволен, че Идън не можеше да види изражението ми. Все още не бях разговарял с него за Джун и връзката й с останалата част от семейството ни — още една сериозна причина да стоя настрана от нея.
— Тя е моя приятелка — отговорих най-накрая.
— Харесваш ли я?
Очите ми отново започнаха да изучават дъждовния пейзаж отвъд прозореца.
— Да.
Идън изчака да кажа още нещо, но когато останах смълчан, той сби рамене и отново концентрира вниманието си върху робота.
— Сподели с мен, когато решиш.
Сякаш по поръчка, в слушалката ми прокънтя тих статичен шум, който ме предупреждаваше за входящо обаждане. Приех го. Миг по-късно шепнещият глас на Джун отекна в ухото ми. Не каза нищо за болестта ми — просто попита:
— Може ли да поговорим?
Знаех, че е въпрос на време, преди да се свърже с мен. За секунда продължих да гледам как Идън си играе.
— Трябва да го направим някъде другаде — прошепнах в отговор.
Брат ми ми хвърли поглед, мигновено заинтригуван от думите ми. Не исках да разваля първия си ден извън болницата, като разкрия потискащата диагноза на едно единадесетгодишно дете.
— Тогава какво ще кажеш за една разходка?
Погледнах през прозореца. Беше време за вечеря и заведенията долу, на приземното ниво на улицата, бяха претъпкани с клиенти, почти всички от които се бяха свили под шапки, каскети, чадъри и качулки и избягваха контакт с останалите в дъждовния полумрак. Може би беше подходящо време за разходка, без да привличаме твърде много внимание.
— Искаш ли да направим следното. Ела насам и ще тръгнем оттук.
— Чудесно — отвърна Джун и прекъсна връзката.
Десет минути по-късно на вратата се позвъни, Идън се стресна и се изправи на крака — новият робот от кубчета, който бе конструирал, падна от леглото ми и три от крайниците му се откачиха.
— Кой е там? — попита Идън.
— Не се притеснявай, хлапе — отговорих и отидох до вратата. — Това е Джун.
Раменете на Идън се отпуснаха при тези мои думи — ярка усмивка озари лицето му и той скочи от ръба на леглото, оставяйки робота от блокчета до прозореца. С опипване отиде до другия край на леглото.
— Е? — запита той. — Няма ли да й отвориш?
Изглежда, че във времето, когато бях прекарал живота си из улиците, съм пропуснал да видя как Идън се е развил. Кроткото хлапе се бе превърнало в упорито и вироглаво момче. И представа си нямам откъде беше наследил тази черта. Въздъхнах — не обичах да крия нищо от него, но как да му обясня това? През последната година му бях разказал коя е Джун: момиче от републиката, което бе решило да ни помогне, момиче, което сега се обучаваше да стане бъдещият принцепс на страната. Все още не бях измислил как да му съобщя останалото — затова въобще не казвах нищо по въпроса.