Джун не се усмихна, когато отворих вратата. Погледът й се спря върху Идън, а после отново върху мен.
— Това брат ти ли е? — попита тихо тя.
Кимнах.
— Досега не си се запознавала с него, нали? — Обърнах се и му викнах: — Идън. Дръж се прилично.
Идън помаха от леглото.
— Здрасти — обади се той.
Отстъпих настрана, за да може Джун да влезе. Тя отиде при Идън, седна до него с усмивка и хвана малката му ръчичка в своята. Разклати я два пъти.
— Приятно ми е да се запознаем, Идън — каза тя с учтив глас. Облегнах се на вратата, за да наблюдавам разговора. — Как си?
Идън сви рамене.
— Доста добре, предполагам — отвърна той. — Лекарите казват, че очите ми са стабилизирани. Вземам по десет различни хапчета всеки ден. — Той наклони глава. — Но мисля, че ставам по-силен. — Идън изду леко гърди, след което застана в подигравателна поза, като стягаше мускулите на ръцете си. Погледът му бе разфокусиран и насочен леко вляво от лицето на Джун. — Как изглеждам?
Джун се засмя.
— Трябва да призная, че изглеждаш по-добре от повечето хора, които виждам. Слушала съм много за теб.
— Аз също съм слушал много за теб — бързо отвърна Идън, — най-вече от Даниел. Той мисли, че си много красива.
— Добре, това е достатъчно. — Прокашлях се силно, за да ме чуе той, след което му хвърлих раздразнен поглед, макар да беше напълно сляп. — Хайде да излизаме.
— Ял ли си вече? — попита Джун, когато се отправихме към вратата. — Трябваше да съм на обучение при Андън с останалите кандидат-принцепси, но той беше извикан в казармите на Бронята за кратък брифинг — нещо свързано с хранително натравяне сред войниците. Така че разполагам с няколко свободни часа. — Лека руменина изби по бузите й, когато обяснявате това. — Мислех си, че можем да хапнем заедно.
Повдигнах вежди. След това се наведох към нея, така че бузата ми се докосна леко до нейната — за моя изненада усетих как тя потрепери от докосването.
— Ей, Джун — подшушнах с тих и закачлив глас, докато се усмихвах до ухото й. — Да не би да ме каниш на среща?
Джун се изчерви още повече, но топлината не се появи в очите й.
Дяволитият ми миг приключи. Изкашлях се и хвърлих поглед назад към Идън.
— Ще ти донеса храна. Не излизай самичък. Прави какво ти каже Луси.
Идън кимна, вниманието му отново бе погълнато от робота.
Минути по-късно напуснахме жилищния комплекс и закрачихме сред усилващия се ситен дъжд. Държах главата си наведена, лицето ми беше скрито под сянката на войнишка шапка, гърлото ми бе предпазено с дебел червен шал, а ръцете ми бяха напъхани дълбоко в джобовете на военната ми куртка. Беше странно колко много бях свикнал с облеклото на републиката.
Джун вдигна яката на палтото си, а дъхът й се носеше около нея на облаци от пара. Лапавицата отново се беше усилила, мяташе дъжд и току-що замръзнал лед в лицето ми и гъделичкаше миглите ми. Яркочервени знамена все още висяха от прозорците на повечето небостъргачи, а в ъгъла на картината, предавана по джъмботроните, имаше червено-черен символ в чест на рождения ден на Андън. Другите хора по улицата минаваха бързо покрай нас като размазани петна. Вървяхме в спокойно мълчание, наслаждавайки се на близостта помежду ни.
Всъщност беше малко странно. Днес бе един от по-добрите ми дни и нямах проблем да вървя в едно темпо с Джун — днес нямах усещането, че ми остават няколко месеца живот. Може би новите лекарства, които ми бяха дали, този път щяха да свършат работа.
Не си казахме и дума, докато Джун най-сетне не спря пред малка, изпускаща пара, закусвалня на няколко пресечки от апартамента ми. Веднага видях защо я беше избрала — беше почти пуста, разположена в неголямо пространство на първия етаж на извисяващ се небостъргач, цялата мокра от лапавицата и не добре осветена. Макар закусвалнята да бе открита като много други в района, имаше няколко тъмни ъгълчета, където можеше да се настаним приятно, а единствената светлина идваше от пламтящите фенери във формата на куб върху всяка от масите.
Разпоредителка ни въведе и ни настани по молба на Джун в един от сенчестите ъгли. Плоски чинии с ароматизирана вода бяха поставени навсякъде из закусвалнята. Потреперих, макар мястото, където седяхме, да бе доста топло заради петромакса.