Но никога не бях чувала сигналът да е използван за истинско нападение над град на републиката, защото такова все още не се бе случвало. Повечето атаки бяха осуетявани, преди да успеят да ни достигнат. Досега. И докато тичах заедно с Дей, знаех точно какво минаваше през ума му. Това отключи позната вина в стомаха ми.
Дей никога не беше чувал сирената преди това, нито бе минавал през обучение. Това бе така, защото той беше от бедняшките сектори. Преди не бях сигурна и признавам, че никога не бях мислила за това, но когато видях обърканото изражение на Дей, всичко ми стана напълно ясно. Подземните бункери бяха предназначени само за висшата класа, скъпоценните сектори. Бедните бяха оставени сами да се грижат за себе си.
Над главите ни изрева двигател. Републикански изтребител. Последваха го още няколко. Надигнаха се викове и се смесиха със звука на сирената — подготвих се за обаждане от Андън. Тогава в далечината на хоризонта видях първите оранжеви искри, които се запалиха по продължението на Бронята. Републиката предприемаше контраатака от стените. Това наистина се случва. Но не трябваше. Колониите ни бяха дали време, колкото и малко да бе то, за да им предложим лекарство — а от началото на този ултиматум бяха изминали едва четири дни. Гневът ми закипя. Нима искаха да ни хванат неподготвени?
Сграбчих Дей за ръката и ускорих темпото си.
— Можеш ли да се обадиш на Идън? — извиках.
— Да — задъхано отвърна той.
Веднага видях, че бе изгубил предишната си бързина — дишането му бе леко затруднено, крачките малко по-бавни. Една буца заседна в гърлото ми. Поради някаква причина това бе първото доказателство за влошаващото му се здраве, което ми направи силно впечатление, и сърцето ми се сви. Зад нас още една експлозия отекна из нощния въздух. Стиснах още по-силно ръката му.
— Кажи на Идън да ни чака пред входа на жилищния ви комплекс — извиках. — Знам къде можем да отидем.
Един настоятелен глас се обади в слушалката ми. Беше Андън.
— Къде си? — попита той. Потреперих, когато усетих лека нотка на страх в думите му — още едно нещо, което рядко можех да чуя. — Намирам се в Кулата на Конгреса. Ще изпратя джип, за да те вземе.
— Изпрати джип при апартамента на Дей. Ще бъда там след минута. И Оли… кучето ми…
— Незабавно ще го изпратя в бункерите — отвърна Андън. — Бъди внимателна.
След това връзката прекъсна и за секунда чух статичния шум, преди слушалката да се изключи. До мен Дей повтори инструкциите към Идън по микрофона си.
Докато стигнем до жилищния комплекс, републикански изтребители профучаваха през няколко секунди и оставяха десетки следи в нощното небе. Тълпи от хора вече бяха започнали да се струпват пред комплекса и бяха насочвани в различни посоки от градски патрули. Обзе ме внезапен ужас, когато осъзнах, че някои от изтребителите на хоризонта не бяха въобще на републиката, а непознати, вражески. Ако бяха толкова близо, трябваше да се преминали покрай далекобойните ни ракетни установки. Две по-едри черни точки се рееха в далечния край на небето. Въздушни кораби на колониите.
Дей видя Идън преди мен. Малка фигура със златисторуса коса, стиснала здраво парапета до входа на жилищния комплекс, напразно присвила очи към морето от хора около него. Тяхната прислужница стоеше зад него, поставила ръце върху раменете му.
— Идън! — извика Дей. Момчето рязко обърна глава към нас. Дей прескочи стъпалата и го грабна в ръце, след което се обърна отново към мен. — Къде отиваме? — извика той.
— Електорът е изпратил джип за нас — прошепнах в ухото му, за да не ни чуят останалите.
Няколко души вече ни хвърляха разпознаващи погледи, още докато се стичаха покрай нас в паническа мъгла. Вдигнах яката на палтото си колкото мога по-високо и сведох глава. Хайде — промълвих на себе си.
— Джун — повика ме Дей. Срещнах погледа му. — Какво ще се случи с останалите сектори?
Ето въпроса, от който се страхувах. Какво ще се случи с бедняшките сектори? Поколебах се и в този кратък миг на тишина Дей осъзна отговора. Устните му се присвиха в тънка линия. Дълбок гняв се надигна в очите му.
Пристигането на джипа ме спаси от това да отговоря веднага. Той спря със скърцане на няколко метра от мястото, където останалите се бяха струпали, а вътре видях Андън да ми маха от седалката до шофьора.