— А къде евакуирате бедните, Електор? — намеси си спокойно Дей.
Андън отново се обърна в седалката си. Той срещна враждебните сини очи на Дей с колкото може по-спокоен поглед. Забелязах, че избягваше да гледа към Идън.
— Разполагам с войници, които са напът към крайните сектори — отвърна той. — Те ще намерят подслон за цивилните и ще ги защитават, докато не им заповядам друго.
— Предполагам, че за тях няма подземни бункери — студено заяви Дей.
— Съжалявам. — Андън изпусна дълга въздишка. — Бункерите са били построени много отдавна, дори преди баща ми да стане Електор. Работим по това да построим още.
Дей се наведе напред и присви очи. Дясната му ръка стисна здраво Идън.
— Тогава поделете бункерите между секторите. Половината за бедните, половината за богатите. Висшата класа трябва да рискува кожата си на открито не по-малко от бедната прослойка.
— Не — заяви твърдо Андън, макар да долових разкаяние в думите му. Той допусна грешката да започне спор по този въпрос с Дей и не можех да го спра. — Ако направим това, тиловото управление на бойните действия ще се превърне в кошмар. Крайните сектори нямат същите евакуационни маршрути — ако избухнат експлозии в града, още стотици хиляди хора ще бъдат уязвими на открито, защото няма да можем да организираме всички навреме. Първо ще евакуираме скъпоценните сектори. След това можем…
— Направете го! — извика Дей. — Не ми пука за проклетото ви тилово управление на бойните действия!
Лицето на Андън стана по-сурово.
— Не се осмелявай да ми говориш по подобен начин — отсече той. В гласа му се четеше неумолимост, която разпознах на делото срещу командир Джеймсън. — Аз съм твоят Електор.
— А аз съм този, който те сложи на това място — отвърна сопнато Дей. — Искаш да говорим разумно? Добре тогава. Съгласен съм. Ако не положиш повече усилия да защитиш бедните сега, на практика мога да ти гарантирам, че ще ти се наложи да се справяш с неконтролируеми бунтове. Наистина ли искаш такива проблеми, докато колониите атакуват? Както вече каза — ти си Електорът. Но няма да си такъв, ако останалата част от бедните в страната научат за това как ръководиш евакуацията и дори и аз може да не успея да ги спра да вдигнат революция. Те вече смятат, че републиката се опитва да ме убие. Колко дълго мислиш, че ще издържи републиката, водейки външна и вътрешна война едновременно?
Андън отново гледаше напред.
— Този разговор приключи. — Както винаги, гласът му бе опасно тих, но ние чухме всяка една дума.
Дей изруга и се отпусна отново в седалката си. Разменихме си погледи, след което поклатих глава. Разбира се, Дей имаше право, но същото се отнасяше и за Андън. Проблемът бе, че нямахме време за тези безсмислици. След миг мълчание се наведох напред в седалката си, прокашлях се и предложих алтернативен вариант.
— Трябва да евакуираме бедните в богаташките сектори — заявих. — Все още ще са на открито, но богаташките сектори са разположени в сърцето на Денвър, а не покрай Бронята, където се води битката. Планът не е перфектен, но бедните ще видят, че правим координирани усилия да ги защитим. След това, докато хората в бункерите постепенно биват евакуирани в Ел Ей чрез подземните влакове, ще разполагаме с време и място да започнем да вкарваме под земята на малки групи всички останали.
Дей измърмори под носа си, но в същото време изсумтя с неохотно одобрение. Хвърли ми благодарен поглед.
— Този план ми се струва по-добър. Поне хората ще разполагат с нещо. — Секунда по-късно осъзнах какво бе измърморил. Ще бъдеш по-добър Електор от този глупак.
Андън остана безмълвен за момент, докато обмисляше думите ми. След това кимна в знак на съгласие и притисна ръка към ухото си.
— Командир Грийни — изрече той и започна да издава серия от заповеди.
Срещнах погледа на Дей. Той изглеждаше разстроен, но поне в очите му не кипеше гневът отпреди секунда. Отново насочи вниманието си към Луси, която покровителствено беше обгърнала Идън с ръка. Той беше свит на крайната седалка на джипа със сгънати крака и увити около тях ръце. Беше присвил очи към размазаните очертания на бързо сменящия се пейзаж, но не бях сигурна какво точно различаваше. Пресегнах се през Дей и докоснах рамото на Идън. Той веднага се стегна.