ДЖУН ИПАРИС
КАНДИДАТ-ПРИНЦЕПС 3
РЕПУБЛИКА АМЕРИКА
НИВО 1
22 СЕПТ. 2132
ДНЕВЕН РЕЗУЛТАТ: 0
ОБЩ РЕЗУЛТАТ: 0
Отново тръгнахме. Никой от останалите не изглеждаше особено обезпокоен от яростната атака на виртуален текст и числа, които покриваха реалния свят, затова останах със своите собствени догадки. (Макар че хората от Антарктида не носеха очила, понякога погледите им се стрелкаха към виртуалните факти в света по начин, който ме накара да се замисля дали в очите или може би в мозъка им имаше поставено нещо, което постоянно симулираше всички тези виртуални обекти за тях.)
Един от двамата спътници на лейди Медина, широкоплещест белокос мъж с много тъмни очи и златистокафява кожа, се движеше по-бавно от останалите. Накрая той изостана в опашката на процесията, където се намирах аз, и закрачи до мен. Изпитах напрежение от присъствието му. Когато ме заговори обаче, гласът му бе кротък и учтив.
— Госпожица Джун Ипарис?
— Да, сър — отвърнах и почтително се поклоних с глава по начин, по който го бе сторил Андън. За моя изненада видях числата в ъгъла на очилата ми да се променят:
22 СЕПТ. 21 32
ДНЕВЕН РЕЗУЛТАТ: 1
ОБЩ РЕЗУЛТАТ: 1
Зави ми се свят. По някакъв начин очилата бяха регистрирали поклона ми и добавиха точка към тази антарктическа система за оценяване, което означаваше, че скланянето на глава е равно на една точка. В този миг осъзнах още нещо: когато белокосият мъж проговори, не долових абсолютно никакъв акцент — сега той говореше перфектен английски. Хвърлих поглед към лейди Медина и когато подочух нещичко от това, което тя обясняваше на Андън, забелязах, че сега английският й също звучеше безукорно. Гъделичкането, което почувствах в ушите, когато си сложих очилата… може би те действаха като някакъв вид устройство за превод на езици, което позволяваше на местните да променят своя роден език, докато комуникират с нас без никакво забавяне.
Белокосият мъж вече се бе навел над рамото ми и прошепна:
— Аз съм пазител Макоаре, един от по-новите охранители на лейди Медина. Тя ми възложи да бъда ваш водач, госпожице Ипарис, тъй като изглежда, че не сте запозната с нашия град. Доста различен е от вашата република, нали?
За разлика от лейди Медина в начина, по който говореше пазител Макоаре, нямаше никакво снизхождение, а въпросите му не ме дразнеха.
— Благодаря ви, сър — отвърнах с признателност. — И да, трябва да призная, че тези виртуални числа, които виждам навсякъде, са нещо странно за мен. Не ги разбирам съвсем добре.
Той се усмихна и се почеса по бялата си брада.
— Животът в Рос сити е игра и всички ние сме играчи. Местните не се нуждаят от очила като вас, посетителите, всички ние имаме вградени чипове близо до слепоочията, които получаваме, щом станем на тринадесет години. Те разполагат със софтуер, който приписва точки на всичко около нас. — Той посочи растенията. — Виждате ли думите вода плюс едно да кръжат над онова растение? — Кимнах. — Ако решите да полеете цветето, например, ще получите една точка за тази постъпка. Почти всички положителни деяния, които правите в Рос сити, ви носят спечелени точки, докато негативните действия намаляват точките. Когато натрупате точки, ще качвате нива. В момента вие се намирате на първо ниво. — Той направи пауза, за да покаже виртуалното число, което се рееше над главата му. — Аз съм на тринадесето.
— Какъв е смисълът да качваш… нивата? — попитах, докато се качвахме в някакъв асансьор. — Определя общественото ти положение в града ли? Поддържа реда сред гражданите ли?
Пазител Макоаре кимна.
— Ще видите.
Излязохме от асансьора и се запътихме към друг мост (този път покрит със сводест стъклен покрив), който свързваше тази сграда със съседната. Докато вървяхме, започнах да забелязвам това, за което говореше пазител Макоаре. Новата сграда, в която влязохме, приличаше на огромна академия и докато надничахме през стъклените панели в класните стаи, изпълнени с редици от хора, които трябваше да са ученици, забелязах, че всеки от тях имаше свой собствен резултат и ниво, което кръжеше над главата му. В предната част на стаята един гигантски стъклен екран показваше серия от математически въпроси, като над всеки от тях светеше брой точки.