ИНТЕГРАЛНА МАТЕМАТИКА СЕМЕСТЪР 2
ВЪПРОС 1: 6 ТОЧКИ
ВЪПРОС 2: 12 ТОЧКИ
И така нататък. В един момент видях как един от учениците се опита да се наведе и да препише от съседа си. Резултатът от точки над главата му проблесна в червено и секунда по-късно числото намаля с пет.
ПРЕПИСВАНЕ: — 5 ТОЧКИ
1642: НИВО 3
Ученикът замръзна намясто, след което бързо върна вниманието си върху собствения си тест.
Пазител Макоаре се усмихна, когато видя, че анализирам ситуацията.
— Нивото ти значи всичко в Рос сити. Колкото по-високо е нивото ти, толкова повече пари печелиш, освен това можеш да кандидатстваш за по-добра работа и получаваш повече уважение. Хората с най-висок резултат са почитани от всички и са доста известни. — Той посочи към гърба на опиталия се да препише ученик. — Както виждате, нашите граждани са толкова погълнати от тази игра — живот, че повечето от тях внимават да не вършат неща, които ще намалят резултата им. В резултат на това в Рос сити имаме много малко престъпност.
— Очарователно — измърморих, като погледът ми все още не можеше да се откъсне от класната стая, дори когато стигнахме края на коридора и тръгнахме по друг мост. След известно време в ъгъла на очилата ми се появи ново съобщение.
ИЗВЪРВЯЛА 1 ООО МЕТРА: +2 точки
ДНЕВЕН РЕЗУЛТАТ: 3
ОБЩ РЕЗУЛТАТ: 3
За моя изненада усетих кратък миг на удовлетворение от постигнатото, когато видях, че числата са се увеличили. Обърнах се към пазител Макоаре.
— Разбирам, че тази система с нива се отразява добре на мотивацията на гражданите ви. Брилянтно.
Не изказах на глас следващата си мисъл, но тайно се запитах Как правят разликата между добри и лоши деяния? Кой решава това? Какво се случва, когато някой говори против правителството? Дали резултатът му се покачва, или намалява? Възхищавах се на наличната технология тук — наистина за първи път бе пределно ясно точно колко изостанала беше републиката. Винаги ли нещата са били толкова несъразмерни? Били ли сме някога ние лидери?
Най-накрая се установихме в една сграда с обширна, полукръгла зала, използвана за политически срещи (лейди Медина я нарече стаята за преговори). В нея имаше наредени знамена на страни от целия свят. В центъра на залата беше разположена дълга маса от махагоново дърво и сега делегатите от Антарктида седяха от едната й страна, докато ние се разположихме от другата. Още двама делегати, които бяха с подобни нива като това на лейди Медина, се присъединиха към нас, когато започна дискусията, но третият, който се появи, бе този, който прикова вниманието ми. Беше на около четиридесет и пет години, с прошарена коса, тъмна кожа и добре оформена брада. Текстът, който кръжеше над главата му, гласеше НИВО 202.
— Президентът Икари — обяви лейди Медина, когато ни го представи.
Андън и останалите сенатори се поклониха почтително. Аз сторих същото. Макар да не посмях да извърна очи от дискусията, с периферното си зрение зърнах флага на републиката. С помощта на очилата си прочетох виртуалния текст РЕПУБЛИКА АМЕРИКА, изписан над него със светещи букви. До него бе знамето на колониите с неговите черно-сиви ленти и ярката златиста птица в центъра.
Над някои от флаговете, точно под названието на страната, кръжеше думата съюзник. Но не и под нашето.
Още от самото начало дискусията беше напрегната.
— Изглежда, че плановете на баща ви се обърнаха против вас
— каза президентът на Андън. Той се наведе решително напред.
— Обединените нации, естествено, са загрижени, че Африка вече е оказала помощ на колониите. От колониите отказаха покана да разговарят с нас.
Андън въздъхна.
— Учените ни работят усилено за намиране на лекарство — продължи той. Забелязах, че въобще не спомена брата на Дей, както и липсата на съдействие от страна на самия Дей. — Но с военната и финансова помощ на Африка войските на колониите са непреодолими. Нуждаем се от помощ, за да ги отблъснем, или рискуваме да бъдем окупирани в рамките на месец. Вирусът може да се разпространи и при нас…
— Говорите със страст — прекъсна го президентът. — И нямам никакви съмнения, че правите велики неща като нов лидер на републиката. Но ситуацията е следната… Първо, трябва да бъде овладян вирусът. А също така дочух, че колониите вече са пресекли границата ви.
Меднозлатистите очи на президента бяха пронизващо светли. Когато Серж се опита да се обади, той веднага го накара да замлъкне, без да откъсва поглед от Андън.