— В колона по един! — крещяха те и вдигаха заплашително оръжията си. Лицата им бяха скрити зад маски, с които бях запознат твърде добре. — Дисидентите няма да бъдат качени, без въпроси. Не се спирайте, хора!
Стоях в единия край на бункера, докато прахта продължаваше да се сипе, свит заедно с Паскао, Тес и останалите патриоти. Първоначално няколко войника се опитаха да ме набутат в един от влаковете, но ме оставиха на мира, след като изстрелях към тях серия от ругатни. Сега вече не ми обръщаха внимание. Няколко секунди наблюдавах как хората бяха натоварвани на влака, преди отново да се върна към разговора си с Паскао. Тес седеше до мен, макар неизказаното напрежение между нас да я караше да се чувства доста по-далеч. Постоянното главоболие блъскаше в глух ритъм в тила ми.
— Видели сте повече участъци на града от мен — прошепнах на Паскао. — Според теб добре ли се справя Бронята?
— Не много добре — отговори Паскао. — Всъщност, когато още една страна се включи да помага на колониите, не бих се учудил, ако Бронята се пречупи в рамките на няколко дни при такъв щурм. Повярвай ми, Бронята няма да издържи дълго.
Обърнах се, за да видя колко хора още чакаха да се качат на влаковете.
— Как да процедираме, за да изненадаме неприятно колониите?
Намеси се още един глас. Беше Франки, момичето с раненото рамо, една от хакерите
— Ако се докопаме до няколко електробомби — рече тя с многозначителен глас, — вероятно ще мога да ги пренастроя, за да объркам оръжията на колониите или нещо такова. Може би ще успеем също и да повредим изтребителите им.
Изтребители. Точно така — Андън бе споменал, че самолетите на колониите са кацнали на импровизирани летища пред стените на Бронята.
— Мисля, че мога да се докопам до няколко — прошепнах. — А също и до малко гранати.
Паскао зацъка развълнувано с език.
— Значи, според плана ти, ще се позабавляваме с малко нитроглицерин. Залавяй се за работа тогава. — Той се обърна към Бакстър, който ми хвърли разгневен поглед. Ухото му изглеждаше все така обезобразено. — Хей, Бакстър, момчето ми. Ти ще помагаш на Джиоро и Франки — искам да ги прикриваш, докато те творят магията си.
— Паскао — казах тихо. — Готов ли си за малко работа по отвличане на вниманието?
Той се засмя.
— Паркурите са най-добри в това, нали?
— Да си поиграем малко с тях — искам да си моят двойник, докато се придвижвам към импровизираното им летище.
— Звучи обещаващо.
— Чудесно. — Въпреки зловещата ситуация, аз се усмихнах. Нотка на надменност се прокрадна в гласа ми. — Тази нощ ще завърши с дузина скъпи и безполезни военни машини.
— Ти не си с всичкия си, слепецо — сопна ми се Бакстър. — Републиката не може да удържи колониите, а ти си мислиш, че нашата малка групичка има някакъв шанс да ги победи?
— Не е нужно да ги побеждаваме. Само трябва да ги забавим. И съм напълно убеден, че можем да го направим.
Бакстър изсумтя раздразнено, но усмивката на Паскао стана още по-широка. До мен Тес стеснително се премести. Тя вероятно си спомняше за старите ми престъпления, беше пряк свидетел на всички тях и се налагаше да ме превързва след всяко едно. Може би се притесняваше за мен. Или пък беше доволна. Може би предпочиташе въобще да не бях тук. Но се бе върнала заради мен. Така каза тя, нали? Сигурно все още я беше грижа за мен, поне до някаква степен. Опитах се да измисля нещо подходящо, което да й кажа, но вместо това се обърнах към останалите.
— Когато бяхте задържани в стаята, ми казахте, че сте се върнали тук, защото искате да бъдете помилвани. Но можехте да се опитате да избягате в друга държава, нали? Нямаше да ви се налага да помагате на републиката. Андън, тоест Електорът, така или иначе, щеше да ви помилва. — Очите ми се спряха на Паскао. — Знаехте това, нали? Защо наистина решихте да се върнете тук? Зная, че не е било само защото сте чули молбата ми.
Усмивката на Паскао изчезна и за миг изглеждаше наистина сериозен. Той въздъхна, след което огледа малката ни група. Трудно бе да повярваш, че преди те са били част от нещо толкова голямо.
— Ние сме патриотите, нали? — най-сетне каза той. — Трябва да сме отдадени на каузата за възстановяването на Съединените щати по един или друг начин. Не съм убеден, че колониите ще донесат тази промяна. Но трябва да призная, че новият Електор на републиката има потенциал и след номера, който ни погоди Рейзър, дори и аз смятам, че Андън може да е решението, което чакаме. — Паскао спря, за да кимне на Бакстър, който просто сби рамене. — Дори Бакстър смята така.