Точно когато Тес избута Франки през входа, един войник излезе от сенките близо до вратата. Мигновено го разпознах. Това беше Томас, а в ръката му имаше пистолет.
Очите му бяха съсредоточени върху Тес и мен, а изражението му беше мрачно, страшно и разгневено. За миг светът около мен заглъхна. Хвърлих поглед към пистолета му. Той го вдигна. Не. Инстинктивно се придвижих към Тес, предпазвайки я с тялото си. Ще ни убие.
Но още докато тази мисъл пронизваше ума ми, Томас ни обърна гръб и вместо това се изправи към идващите войници на колониите. Ръката му трепереше от гняв и той стисна още по-здраво пистолета си. Бях завладян от шока, но нямах време да мисля за това сега.
— Тръгвай — наредих на Тес. Минахме през страничната врата, залитайки.
В този момент Томас вдигна пистолета си — стреля веднъж, после още веднъж и още веднъж. Надаваше смразяваш рев, докато изстрелваше всеки куршум, който профучаваше към вражеските войници. Отне ми секунда, за да разбера какво крещи.
— Да живее Електорът! Да живее републиката!
Успя да стреля шест пъти, преди от колониите да отвърнат на огъня. Притиснах Тес до гърдите си и скрих очите и. Тя извика, протестирайки.
— Недей да гледаш — прошепнах в ухото й.
В същия този миг главата на Томас отскочи рязко назад и цялото му тяло се отпусна. Пред очите ми се мярна образът на майка ми.
Застрелян в главата. Той беше застрелян в главата. Смърт чрез разстрел.
От изстрела Тес подскочи — тя изхлипа сподавено под ръцете ми, с които я бях обгърнал. Вратата се затвори.
Паскао ни посрещна в мига, в който се намирахме в безопасност. Беше покрит от глава до пети в прах, но на лицето му все още имаше лека усмивка.
— финалният поток за евакуация ни чака — рече той и кимна към два паркирани джипа, готови да ни върнат обратно в бункера.
Към нас вече се бяха запътили войници на републиката, но преди някой да почувства облекчение, забелязах, че Франки бе рухнала на земята, а Тес стоеше над нея. Леката усмивка на Паскао се изпари. Докато войниците запечатваха страничния вход, ние се събрахме около Франки. Тес извади комплект с припаси. Франки бе започнала да се тресе.
Куртката й беше свалена изцяло, а под нея се разкри прогизнала от кръв риза. Очите й бяха широко отворени от ужас и едва дишаше.
— Простреляха я, докато се измъквахме — обясни Тес, разкъсвайки ризата на Франки. По челото й беше избила пот. — Три или четири пъти. — Трепещите й ръце се движеха бързо по тялото на Франки, като пръскаха пудра и слагаха мехлем по раните й. Когато приключи, извади дебело руло с превръзки.
— Няма да оживее — измърмори Паскао на Тес, докато тя го избута от пътя си и притисна плътно една от струящите рани на Франки. — Трябва да вървим. Веднага.
Тес избърса чело.
— Дайте ми още минута — настоя тя през стиснати зъби.
— Трябва да спрем кървенето.
Паскао се опита да протестира, но аз го накарах да замлъкне, като му хвърлих заплашителен поглед.
— Остави я да го направи. — След това коленичих до Тес, а очите ми бяха безпомощно притеглени към жално изглеждащата фигура на Франки. Виждах, че тя няма да може да се пребори.
— Ще правя, каквото ми кажеш — измърморих на Тес. — Нека помогнем.
— Притискай раните — отвърна Тес и махна към превръзките, които вече от бели бяха станали кървавочервени. Тя се втурна да приготви компрес.
Клепачите на Франки запърхаха. Тя проплака задавено, след което успя да ни погледне.
— Трябва да… трябва… да тръгвате. Колониите… те… идват…
Измина цяла минута, преди да умре. Тес продължи да слага лекарства още известно време, докато най-накрая не сложих ръка върху нейната, за да я спра. Погледнах към Паскао. Един от войниците на републиката се доближи отново до нас и ни изгледа сурово.
— Това е последното ви предупреждение — рече той и посочи към отворените врати на двата джипа. — Потегляме.
— Тръгвай — казах на Паскао. — Ще се качим на джипа, който пътува точно след теб.
Паскао се поколеба за секунда, покрусен от гледката, която представляваше Франки, но след това скочи на крака и изчезна в първия джип. Возилото потегли, оставяйки облак от прах след себе си.
— Хайде — обърнах се настойчиво към Тес, която стоеше прегърбена над безжизненото тяло на Франки. От другата страна на Бронята се носеше бесен шум на битка. — Трябва да тръгваме.
Тес се отскубна от хватката ми и метна ролката с превръзки по стената. След това се обърна, за да погледне отново бледото лице на Франки. Изправих се и принудих Тес да направи същото. Кървавата ми ръка остави отпечатъци по рамото й. Войниците сграбчиха и двама ни и ни отведоха към последния джип. Когато най-накрая бяхме вътре, Тес обърна очи към моите. Те бяха пълни със сълзи, а от измъчения й вид сърцето ми се късаше. Отдалечихме се от Бронята, докато войниците натовариха тялото на Франки в един камион. След това завихме зад ъгъла и с пълна скорост се отправихме към бункера.