— Включи екрана — заповяда му той и махна към малките монитори, вградени в седалките на джипа. — Генерал Маршъл казва, че колониите излъчват нещо по нашия дванадесети канал.
Всички се загледахме към монитора, докато се включваше. Първоначално виждахме само празен, черен екран, но след това се появи картина и аз наблюдавах как лозунгът и гербът на колониите се появиха над веещото се знаме на държавата.
КОЛОНИИТЕ НА АМЕРИКА
КЛАУД. МЕДИТЕК, ДЕСКОН, ЕВЪРГРИЙН,
СВОБОДНАТА ДЪРЖАВА Е ДЪРЖАВАТА
НА КОРПОРАЦИИТЕ.
Тогава се появи нощен пейзаж на красив, блещукащ град, напълно покрит от хиляди трептящи сини светлини.
— Граждани на републиката — изрече един величествен глас. — Добре дошли в колониите на Америка. Както мнозина от вас знаят, колониите превзеха столицата на републиката, Денвър, и поради тази причина обявиха неофициално победа над тираничния режим, който е държал всички вас в пълно подчинение. След повече от сто години страдания сега вие сте свободни. — Пейзажът бе заменен от топографска карта, показваща едновременно републиката и колониите… като изключим, че този път линията, разделяща двете нации, я нямаше. По гърба ме побиха студени тръпки. — През следващите седмици ще бъдете интегрирани в нашата система за справедлива конкуренция и свобода. Вие сте граждани на колониите. Питате се вероятно какво означава това?
Гласът зад кадър спря и образът се промени, показвайки щастливо семейство, което държеше чек пред себе си.
— Като нови граждани всеки от вас ще има правото да получи поне пет хиляди колониални банкноти, еквивалент на шестдесет хиляди републикански банкноти, отпуснати от една от нашите четири корпорации, за която решите да работите. Колкото по-високи са настоящите ви доходи, толкова повече ще ви платим. Вече няма нужда да се подчинявате на уличната полиция на републиката, а на градските патрули на „Дескон“, вашата лична квартална полиция, чиято мисия е да служи на вас. Вашият работодател вече няма да бъде републиката, а една от нашите четири видни корпорации, където можете да кандидатствате за една удовлетворителна кариера. — Видеото отново се смени и започна да показва кадри на щастливи работници, горди, усмихнати лица, хора в костюми и вратовръзки. — Ние вие предлагаме, граждани, свободата на избора.
Свободата на избора. В съзнанието ми изникнаха спомени за това, което бях видяла в колониите, когато двамата с Дей навлязохме в територията им. Тълпите от работници, порутените гета на бедните. Рекламите, щамповани навсякъде върху дрехите на хората. Рекламите, покриващи всеки квадратен сантиметър от сградите. В най-голяма степен — полицията на „Лескон“ и начина, по който те отказаха да помогнат на ограбената жена, която бе пропуснала да направи плащанията в участъка им. Това ли беше бъдещето на републиката? И внезапно ми се догади, защото не можех да кажа дали хората ще са по-добре в републиката или колониите.
Излъчването продължи.
— В замяна ви молим единствено за малка услуга. — Видеото отново се промени, като този път показваше сцена, където хората единно протестираха. — Ако вие като граждани имате оплаквания от републиката, сега е времето да ги изразите гласно. Ако имате куража да организирате протести из вашите градове, колониите ще ви платят допълнително още пет хиляди колониални банкноти, както и ще ви дадат едногодишна отстъпка за всички хранителни продукти на корпорация „Клауд“. Просто изпратете вашето доказателство за участие в протестите до всеки един от офисите на „Дескон“ в Денвър, щата Колорадо, заедно с името и пощенския ви адрес.
Значи това обясняваше всички тези протести, които бяха започнали из града. Дори пропагандата им звучеше като реклама. При това опасно изкушаваща.
— Доста са избързали да обявят победата си — рекох почти на себе си аз.
— Опитват се да настроят хората срещу нас — промърмори в отговор Андън. — Обявиха временно прекратяване на бойните действия тази сутрин, вероятно за да имат възможност да разпространят подобна пропаганда.
— Съмнявам се, че ще е ефективна — усъмних се аз, макар че гласът ми не прозвуча толкова уверено, колкото ми се искаше. Щеше да им бъде трудно да заличат всички тези години на насочена срещу тях пропаганда. Нали?
Джипът на Андън най-сетне намали и почти спря. Намръщих се, объркана за секунда. Вместо да ме закарат до небостъргача, където бе временният ми апартамент, сега се намирахме пред централната болница на Лос Анджелис. Мястото, където Метиъс умря. Хвърлих поглед към Андън.