Каквито и остатъци от самоконтрол да бяха останали на Дей сега, те бяха раздробени на парченца. Той се отдаде на целувката ми в безпомощно отчаяние. Усетих как ръцете му докосват лицето ми, едната бе гладка, а другата все още увита в бинтове, а той обгърна кръста ми, придърпвайки ме толкова близо, че изпъшках. Никой не можеше да се сравни с него. И точно в този миг не исках нищо друго.
Върнахме се отново вътре, а устните ни не се отделяха. Дей залитна към мен, загуби равновесие и рухна назад в леглото. Тялото му ме остави запъхтяна. Ръцете му се плъзгаха по бузите, врата, надолу по гърба и краката ми. Свалих куртката му. Устните на Дей се отдръпнаха от моите и той зарови лице в шията ми. Косата му се разпиля по ръката ми по-тежка и по-мека от всяка коприна, която някога бях носила. Дей най-сетне намери копчетата на ризата ми. Вече бях разкопчала неговата и под материята кожата му бе гореща при допир. Жегата, която той излъчваше, ме стопли. Наслаждавах се на тежестта на тялото му.
Нито един от двамата не смееше да изрече и дума. Страхувахме се, че думите ще ни спрат, че ще развалят заклинанието, което ни свързваше. Той трепереше не по-малко от мен. Внезапно ми хрумна, че сигурно е и също толкова нервен. Усмихнах се, когато очите му първоначално срещнаха моите, а след това ги сведе свенливо. Дей е срамежлив? Каква странна нова емоция имаше по лицето му, нещо ненамясто, но и доста подобаващо. Бях доволна да я видя, защото усещах как гореща руменина се надигаше и по моите бузи. Смутена, почувствах нуждата да покрия голата си кожа. Често си представях как се случва този миг — да бъда с Дей за първи път. Аз съм влюбена в него. Неуверено повтарях отново тези думи в ума си, удивена и изплашена от тяхното значение. Той бе тук от плът и кръв, а не някаква фантазия.
Дори в трескавата си страст Дей бе нежен с мен. Бе различна нежност от тази, която усещах у Андън — той бе въплъщение на изисканост, благоприличие и елегантност. Дей беше първичен, открит, несигурен и непокварен. Когато го погледнах, забелязах едва доловима усмивка, която играеше по краищата на устните му — съвсем незначителна нотка на волност, която само подсили жаждата ми. Той се притисна до шията ми — от докосването ме побиха тръпки по гърба. Дей въздъхна облекчено до ухото ми по начин, който накара сърцето ми да заблъска, въздишка, която го освободи от всички мрачни емоции, които го тормозеха. Впуснах се в още една целувка, прокарах ръце през косата му, давайки му да разбере, че съм добре. Той постепенно се отпусна. Поех си въздух, когато се притисна до мен — очите му бяха толкова ярки, че имах чувството, че мога да потъна в тях. Той целуна бузите ми, прибра внимателно кичур коса зад ухото ми, а докато го правеше, аз увих ръце около гърба му и го придърпах още по-близо към себе си.
Без значение какво щеше да се случи за в бъдеще, без значение къде щяха да ни отведат пътищата, този миг щеше да бъде наш.
След това потънахме в мълчание. Дей лежеше до мен, одеялата покриваха част от краката му, очите му бяха притворени в лека дрямка, ръката му все още бе вплетена в моята, сякаш за да му вдъхва увереност. Огледах се. Одеялата висяха заплашително на ръба на леглото. Чаршафите бяха намачкани на гънки, които приличаха на дузина малки слънца с техните лъчи. По възглавницата ми имаше дълбоки бразди. Подът бе покрит със счупени стъкла и венчелистчета. Дори не бях забелязала, че сме съборили вазата от тоалетната масичка, не бях чула как се разбива върху дъските от черешово дърво. Погледът ми се върна на Дей. Сега лицето му изглеждаше толкова спокойно, без болка сред бледата светлина на нощта. Дори наивно. Устата му вече бе затворена, веждите му не бяха сключени. Вече не трепереше. Пуснатата му коса падаше по лицето му и го очертаваше, няколко кичура улавяха светлините на града отвън. Леко се преместих напред, прокарах пръсти по мускулите на ръката му и допрях устни до бузата му.
Очите му се отвориха — примигнаха сънено към мен. Изгледа ме втренчено един дълъг миг. Чудех се какво вижда и дали всичката болка, радост и страх, за които призна по-рано, бяха все още там, преследвайки го безкрайно. Наведе се, за да ме целуне по възможно най-милия и деликатен начин. Устните му се страхуваха да се откъснат моите. Аз също не исках да се отделям от неговите. Не желаех да си мисля за събуждане. Когато отново го придърпах близо до себе си, той склони, копнеейки за още. А единственото нещо, което минаваше през главата ми, бе, че съм благодарна за мълчанието му, за това, че не ме упрекна, че се сливаме в едно, когато трябваше да го пусна да си отиде.
Дей