Силни спомени проблеснаха в съзнанието ми при нейното докосване — трепнах, преди да успея да се спра. Тя замръзна. За секунда видях дълбока обида в изражението й. Бързо прикрих грешката си, като я целунах, опитвайки да се отдам на този жест, както го направих предната нощ.
Но никога не съм бил добър лъжец, поне не и пред Джун. Тя се отдръпна от мен.
— Съжалявам — прошепна тя.
— Всичко е наред — отвърнах бързо, раздразнен от самия себе си, затова че отново изкарах на повърхността старите ни рани. — Не е…
— Да, така е. — Джун се насили да застане с лице към мен.
— Видях къде отиде снощи — видях те там, вътре… — Гласът й заглъхна, когато сведе виновно поглед. — Съжалявам, че те проследих, но трябваше да знам. Трябваше да видя, че аз съм причината за скръбта в очите ти.
Исках да я успокоя, че не всичко е заради нея, че я обичах толкова отчаяно, че се плашех от чувството. Но не можех. Джун видя колебанието, изписано по лицето ми, и разбра, че то е потвърждение на страховете й. Тя прехапа устни.
— Вината е моя — рече Джун, сякаш беше елементарна логика. — И не съм сигурна дали някога ще успея да заслужа твоята прошка. Не би трябвало.
— Не зная какво да правя. — Ръцете ми безпомощно висяха от двете ми страни. Ужасни образи от нашето минало преминаха отново през ума ми: по никакъв начин не можех да ги спра.
— Не зная как да го направя.
Очите на Джун се напълниха със сълзи, но тя успя да ги удържи. Можеше ли една грешка наистина да разруши един съвместен живот?
— Не мисля, че има начин — най-сетне изрече тя.
Пристъпих към нея.
— Хей — прошепнах в ухото й. — Ще се справим. — Не бях сигурен дали е истина, но ми се струваше, че е най-доброто, което можех да изрека.
Джун се усмихна, като също влезе в роля, но очите й отразяваха собственото ми съмнение.
Вторият ден от временното примирие, обещано от колониите.
Последното място, където исках да се върна, бе етажът с лабораторията на централната болница в Лос Анджелис. Беше достатъчно тежко да бъда там и да гледам как Тес е задържана зад стъклени стени, а в кръвта й инжектират химикали. Сега щях отново да се върна там заедно с Идън и щеше да ми се наложи да гледам как същото нещо се случва и с него. Докато се приготвяхме да слезем долу при джипа, който ни чакаше пред временната ни квартира, коленичих пред брат ми и оправих очилата му. Той ме изгледа сериозно.
— Не е нужно да го правиш — напомних му.
— Зная — отговори Идън. Той бутна нетърпеливо ръката ми, когато махнах няколко мъхчета от якето му. — Ще бъда добре. Казаха, че няма да отнеме цял ден, така или иначе.
Андън не можеше да гарантира сигурността му — можеше да обещае единствено, че ще вземат всички възможни предпазни мерки. А когато това излизаше от устата на републиката — макар да бе уста, на която с неохота бях започнал да се доверявам, — такова нищожно и съмнително уверение не означаваше почти нищо. Въздъхнах.
— Ако си промениш мнението в който и да е момент, просто ми кажи, става ли?
— Не се притеснявай, Даниел — рече той и игнорира въпроса ми. — С мен всичко ще бъде наред. Не изглежда толкова страшно. Поне ти ще си там.
— Да. Поне аз ще съм там — повторих сковано. Луси грижовно приглади разрошените му руси къдрици. Пак спомени за вкъщи и мама. Затворих очи и се опитах да се освободя от мислите си. Тогава се пресегнах и пернах Идън по носа. — Колкото по-скоро започнат — рекох му аз. — толкова по-бързо ще приключи всичко.
Минути по-късно един военен джип ме взе, докато медицински камион транспортира отделно Идън до централната болница на Лос Анджелис.
Той ще се справи — повтарях си, докато се качвах към лабораторията на четвъртия етаж. Техници ме придружиха до помещение с дебели стъклени прозорци. А ако той се справи, то тогава и аз ще мога да го преживея. И все пак ръцете ми бяха потни. Отново ги стиснах, в опит да спра безкрайното им треперене, и внезапна болка премина през контузената ми длан. Идън бе в стъкленото помещение. Светлорусите му къдрици бяха разчорлени, въпреки усилията на Луси, и сега той носеше тънка, червена пациентска манта. Бе бос. Двама лабораторни техници му помогнаха да се настани върху дълго, бяло легло и един от тях нави ръкавите на Идън, за да премери кръвното му. Брат ми трепна, когато хладната гума докосна ръката му.