— Спокойно, хлапе — рече лабораторният техник, като гласът му бе приглушен от стъклото. — Просто си поеми дълбоко въздух.
Идън измърмори едно боязливо добре в отговор. Изглеждаше толкова мъничък до тях. Краката му дори не докосваха пода. Те се люшкаха лениво, докато той бе вперил поглед към прозореца, който ни разделяше, и се оглеждаше за мен. Стисках и отпусках ръце, след което ги прилепих към стъклото.
Съдбата на цялата република лежеше върху рамене на малкото ми братче. Ако мама, Джон или татко бяха тук, те вероятно щяха да се изсмеят на целия този абсурд.
— Всичко с него ще бъде наред — промълви успокояващо лабораторният техник, който стоеше до мен. Гласът му не звучеше много убедително. — Днешните процедури не би трябвало да му причинят болка. Просто ще му вземем няколко кръвни проби и след това ще му дадем редица лекарства. Изпратихме също проби за анализ и в лабораторните екипи в Антарктида.
— Трябва ли това да ме накара да се почувствам по-добре? — попитах отсечено аз. — Днешните процедури не би трябвало да му причинят болка? Ами тези утре?
Лабораторният техник вдигна отбранително ръце.
— Съжалявам — заекна той. — Не прозвуча добре… не исках да кажа това. Брат ви няма да изпитва болка, обещавам. Вероятно известен дискомфорт от лекарството, но ние взимаме всички възможни предпазни мерки. Аз, хммм… надявам се, че няма да представите нещата в отрицателна светлина пред нашия прославен Електор.
Ето какво го тревожеше толкова много. Това, че ако бях разстроен, щях да изтичам при Андън и да почна да хленча. Присвих очи.
— Ако не ми давате повод да му представя така нещата, няма да го направя.
Лабораторният техник отново се извини, но вече не му обръщах внимание. Очите ми се върнаха върху Идън. Той питаше един от техниците нещо, макар че говореше достатъчно тихо, за да не мога да го чуя. Лабораторният техник поклати глава към брат ми. Идън преглътна, отново погледна нервно към мен, след което стисна очи. Един от лаборантите извади спринцовка и внимателно я инжектира във вената на ръката на Идън. Брат ми стисна зъби, но не издаде и звук. Позната, притъпена болка запулсира в долната част на врата ми. Опитах се да се успокоя. Стресът и отключването на едно от моите главоболия в подобен момент нямаше да помогне на Идън.
Той избра да направи това — напомних си. V мен внезапно се надигна чувство на гордост. Кога беше пораснал Идън? Имах чувството, че само съм примигнал с очи и съм пропуснал да забележа.
Лабораторният техник най-сетне махна спринцовката, която сега беше пълна с кръв. Намазаха с нещо ръката на Идън, след което я превързаха. Вторият техник сложи шепа хапчета в отворената длан на Идън.
— Глътни ги наведнъж — нареди той на брат ми. Идън изпълни нареждането. — Малко са горчиви… най-добре да ги изпиеш наведнъж.
Идън направи гримаса и леко се задави, но успя да преглътне хапчетата с малко вода. Техниците го преместиха до цилиндрична машина. Не можех да си спомня как се наричаше машината, макар че ми бяха казали преди по-малко от час. Бавно го завъртяха във вътрешността на апарата, докато единственото, което виждах, бяха петите на босите крака на Идън. Бавно отдръпнах ръце от прозореца. Кожата ми остави отпечатъци по стъклото. Минута по-късно сърцето ми се сви в гърдите, когато чух Идън да плаче в машината. Сигурно беше болезнено. Стиснах зъби толкова силно, че си помислих, че челюстта ми може да се счупи.
Най-накрая, след както ми се стори цяла вечност, един от лабораторните техници ми даде знак да вляза. Незабавно минах покрай тях, избутвайки ги, и влязох в стъкленото помещение, за да се надвеся над Идън. Той отново седеше на края на бялото легло. Когато чу, че приближавам, на устата му изгря усмивка.
— Не беше толкова зле — обясни с немощен глас.
Аз просто взех ръката му и я стиснах.
— Справи се добре — отвърнах. — Гордея се с теб. — И това беше така. Бях по-горд с него, отколкото някога съм бил със самия себе си — бях горд с него, че отстоя принципите си срещу мен.
Един от лабораторните техници ми показа екран с нещо, което приличаше на увеличен образ на кръвните клетки на Идън.
— Добро начало — обясни ни той. — Ще работим по това и ще се опитаме да инжектираме Тес с противоотрова тази вечер. Ако имаме късмет, тя ще издържи още пет или шест дни и ще ни даде известно време, през което да работим. — Очите на техника бяха мрачни, макар думите му да бяха доста обнадеждаващи. От странната комбинация ме побиха ледени тръпки. Стиснах по-силно ръката на Идън.