— Добре ли сте? — попита един от войниците, но гласът му звучеше сякаш отдалече.
Единственото нещо, за което си мислех, бе какво означаваше тази неочаквана среща. Командир Джеймсън знаеше, че ще изчакам джипа в онази пресечка — сигурно се беше опитала да ме подмами, за да ме залови. Присъствието й до въздушните бази не беше случайно. Тя снабдяваше с информация колониите за нашите смени и позиции тук. Навярно имаше също и други войници от колониите, които се криеха сред нас — командир Джеймсън беше обявена за издирване. Не можеше да се придвижва толкова лесно навсякъде, без да получава помощ. А с нейния опит вероятно можеше да издържи на преследване по тези улици достатъчно дълго, за да пристигнат колониите. За да пристигнат колониите. Те се бяха прицелили в следващия град и това щяхме да бъдем ние.
В слушалката ми отново се обади гласът на Андън.
— На път съм — бързо обясни той. — Добре ли си? Джипът ще те отведе право в резиденция „Батала“ и ще наредя да имаш пълна охрана…
— Тя ги снабдява с информация за пристанищата — промълвих в микрофона, преди той да успее да довърши. Гласът ми трепереше, когато произнасях думите. — Колониите възнамеряват да атакуват Лос Анджелис.
Дей
ПОЛУЧИХ ОБАЖДАНЕТО ЗА ДЖУН, докато седях при Идън.
След сутрешните експерименти той най-сетне бе заспал. Навън облаците покриваха целия град и създаваха неприветлива атмосфера. Чудесно. Нямаше да зная как да се чувствам, ако беше светъл, слънчев ден, не и след тези новини за командир Джеймсън и факта, че се бе опитала да застреля Джун насред улицата. Облаците подхождаха чудесно на настроението ми.
Докато нетърпеливо чаках Джун да пристигне в болницата, прекарах времето си, наблюдавайки Тес през стъкления прозорец на стаята й. Лабораторният екип все още стоеше около нея и следеше жизнените й показатели като група проклети лешояди от някоя стара природонаучна телевизионна програма. Поклатих глава. Не трябваше да бъда толкова суров с тях. По-рано ми бяха позволили да си сложа предпазен костюм, да седна до Тес и да държа ръката й. Тя беше в безсъзнание, естествено, но все пак успя да притисне пръсти около моите. Знаеше, че съм там. Че я чакам да се оправи.
Сега, изглежда, лабораторният екип й инжектира някакво лекарство, произведено от кръвните клетки на Идън. Да ме вземеха дяволите, ако знаех какво ще се случи след това. Лицата им бяха скрити зад отразителни стъклени маски, което ги превръщаше в нещо извънземно. Очите на Тес останаха затворени, а кожата й беше болнаво жълта.
Тя е болна от вирус, който се разпространява от колониите — трябваше да си напомня. — Не, който се е разпространил от Републиката. Проклетата ми памет.
Паскао, Бакстър и останалите патриоти също пребиваваха бременно в болницата. Къде, по дяволите, трябваше да отидат, така или иначе? Докато минутите течаха, Паскао седна до мен и потри ръце.
— Тя Все още се държи — измърмори той и очите му се спряха върху Тес. — Но има сведения за зараза, която е избухнала и на други места в града. Пренесена е най-вече от някои бегълци. Гледа ли новините по джъмботроните?
Поклатих глава. Челюстта ми се стегна от гняв. Кога щеше да пристигне Джун? Казаха, че ще я доведат тук преди четвърт час.
— Не съм ходил никъде другаде, освен да видя брат си и Тес.
Паскао въздъхна, потърка с ръка лицето си. Внимаваше да не задава въпроси за Джун. Бих му се извинил за раздразнението ми, но бях твърде ядосан, за да ме е грижа.
— В момента три зони са поставени под карантина в центъра. Ако все още планираш да изпълниш малката си каскада, трябва да действаме в рамките на следващия ден.
— Това време ще ни бъде предостатъчно. Ако слуховете, които чуваме от Джун и Електора, са верни, то това ще бъде най-добрата ни възможност. — Мисълта, че части от Лос Анджелис са заградени с кордон заради карантина, ме накара да изпитам неудържима носталгия. Всичко беше толкова объркано, а аз бях много отпаднал. Бях толкова изморен да се притеснявам за всичко, за това дали хората, за които милеех, ще изкарат нощта и дали ще оцелеят през деня. В същото време не можех да спя.
Думите на Идън от тази сутрин все още отекваха в мислите ми. Може би всички в републиката могат да бъдат войници. Прокарах пръсти по пръстена от кламери, като му се любувах. Ако Джун беше ранена тази сутрин, се питах дали и последните парченца от здравия ми разум нямаше да изчезнат. Чувствах се, сякаш вися на косъм. Предполагам, че това също беше вярно в доста буквален смисъл — днес пристъпите на главоболие бяха безмилостни и бях привикнал към постоянната болка, която пулсираше в тила ми.