Когато пристигнахме на първия док за приземяване в Първа военноморска база, виждах достатъчно от вътрешната част на града, за да забележа мъничките тъмни точици в небето. Войските на колониите — въздушни кораби, изтребители — кръжаха недалеч от покрайнините на Лос Анджелис и се подготвяха за атака. Тихо, монотонно бръмчене изпълваше въздуха — предполагам, че вече можехме да чуем равномерно приближаващите им кораби. Очите ми се вдигнаха към джъмботроните, наредени по улиците. Продължаваха да излъчват съобщението на Андън, придружено от яркочервено предупреждение Намерете укритие, което вървеше в долния край на всеки екран.
Четирима войници от републиката се присъединиха към нас, когато бързо излязохме от джипа и пристъпихме в основата на пирамидата. Вървях близо до тях, а те ни съпроводиха до асансьора и нагоре към надвисналия вътрешен покрив на базата, където въздушните кораби излитаха и кацаха. Навсякъде около нас отекваше оглушителният шум от стъпващи по пода войнишки ботуши на хора, втурнали се към своите позиции и подготвящи се да излетят и тръгнат срещу колониите. Чудех се колко ли войска беше принуден да изпрати като подкрепления в Денвър и Вегас Андън и можех единствено да се надявам, че разполагахме с достатъчно останали войници, които да ни бранят.
Тук не е Вегас — напомних си аз и се опитах да не мисля за времето, когато позволих да ме арестуват. Но това не помогна. Когато се качихме на върха на базата и се покатерихме по редицата от стъпала към отворения горен край на пирамидата, сърцето ми бушуваше и това не се дължеше само на физическото усилие. Ех, и ако това не ми навяваше спомени за времето, когато започнах да работя за патриотите! Не можех да спра да оглеждам металните греди, които пресичаха вътрешността на базата, всичките закрепващи части, които се свързваха с въздушния кораб, щом той кацнеше. Усещах черния екип, който носех лек като перце. Беше време да заложим малко бомби.
— Виждате ли тези греди? — обърна се към нас двамата с Паскао някакъв капитан от републиката и посочи към сенките на тавана, където се намираха три процепа, които изглеждаха особено трудни за достигане. — Максимални щети по кораба, минимални повреди по базата. Вие двамата ще трябва да поемете тези три точки във всяка от базите. Бихме могли да ги достигнем и сами, ако настроим крановете си, но нямаме време за това. — Той направи пауза, за да ни се усмихне изкуствено. Повечето от тези проклети войници все още не се чувстваха напълно комфортно да работят покрай нас. — Е — рече той, след една неловка пауза, — изглежда ли ви изпълнимо? Достатъчно бързи ли сте?
Исках да се сопна на капитана за това, че е забравил за репутацията ми, но Паскао ме спря, като се изсмя гръмогласно.
— Нямате ни доверие, нали? — попита той и сръчка закачливо капитана в ребрата, след което се ухили самодоволно на възмутения поглед, с който човекът реагира.
— Чудесно — отвърна вдървено капитанът, преди да продължи нататък с останалите патриоти и собствения си патрул. — Побързайте. Нямаме много време. — Той ни остави да си вършим работата и започна да възлага точки за поставяне на бомби на останалите.
Веднага щом си тръгна, усмивката на Паскао изчезна и той се концентрира върху процепите, които ни беше посочил капитанът.
— Не са лесни за достигане — измърмори той. — Сигурен ли си, че си готов за това? Достатъчно ли си силен, като се вземе предвид, че умираш и всичко останало?
Хвърлих му унищожителен поглед, след което проучих всеки един от процепите. Тествах колената и лактите си, опитвайки се да преценя колко сила имам. Паскао беше малко по-висок от мен — щеше да се справи най-добре с първите два процепа, но третият бе врязан на много тясна позиция, до която знаех, че само аз мога да достигна. Също така веднага видях защо капитанът бе посочил тази точка. Дори и да не поставехме шест бомби от тази страна на базата, вероятно щяхме да извадим от строя всеки въздушен кораб с един-единствен взрив на това място. Посочих го.
— Аз ще се заема с това — заявих.
— Сигурен ли си? — Паскао присви очи към процепа. — Не искам да те гледам как падаш и умираш още на първата ни база.