— Да спя? — Синицин изсумтя. — Намерил време. Сядай и слушай.
— Нищо няма да слушам. Голямо удоволствие е да разговарям с такова плашило. На какво приличаш? Жалко, че тук няма огледало.
Муратов се приближи до прозореца и вдигна завесата. Слънчевите лъчи блеснаха в кабинета. Той отвори широко прозореца.
— Точно така! — усмихна се Муратов на учудения поглед на приятеля си. — Сега е два часа през деня! През деня, а не през нощта, както сигурно мислиш.
— Два часа?
— Да, по местно време.
Синицин изведнъж се сви.
— Добре, приемам твоя ултиматум. Излиза — той се усмихна, — че аз „изтезавам“ машината не тридесет часа, а повече от петдесет. Затова се е нагряла толкова.
— Още по-добре. Две денонощия без сън и храна! И този човек иска да реши сложна математическа задача! Та тук не твоята машинка, а даже електронно-изчислителният мозък на Института по космонавтика няма да помогне.
— Той и не може да помогне. Нищо не може да помогне, ако аз или ти не дадем правилни алгоритми на програмите. Сто двадесет и седем варианта! — възкликна Синицин. — Сто двадесет и седем! И всичко напразно.
— Обличай се! — Муратов вдигна и втората завеса, изключи машината и изгаси светлината. — Така ли ще тръгнеш към къщи? Тук не е плаж.
Синицин бавно започна да се облича.
Нещо като съжаление или досада се появи в душата на Муратов. Сергей ще легне и ще проспи не по-малко от десет часа. А какво ще прави той през това време?
— А ако ми кажеш съвсем накратко — нерешително попита той, — в общи линии? Каква е работата?
Синицин учудено погледна приятеля си и двамата се разсмяха.
* * *Нощта покри Южна Америка със звездното си покривало. Луната не се виждаше. От прозореца на кабинета ясно се различаваше блестящият Южен Кръст. В кадифеночерната бездна светеха непознати съзвездия. Някъде там, между тях, но близо, съвсем близо до Земята, може би именно сега преминава тайнствената загадка.
Муратов бавно крачеше по кабинета, за кой ли път вече го пресичаше. Прозорците бяха широко отворени. Беше запалена само една настолна лампа, която осветяваше част от бюрото и таблото на изчислителната машина.
В кабинета цареше образцов ред. Програмните плочи, разхвърляни по целия кабинет от Синицин, сега събрани и подредени в три купчинки, лежаха на края на бюрото. На другия край имаше доста голяма купчинка нови, използувани от самия Муратов.
Всичко е напразно! Загадката си остава загадка.
Сто двадесет и седем варианта на Синицин и седемнадесет на Муратов. И нито крачка напред!
През деня те говориха около два часа. Сергей си възвърна спокойствието и присъщата си точност. Подробно и обстойно той запозна Муратов с целия проблем. Сега Виктор знаеше толкова, колкото и Сергей.
Разбира се, можеха да се обърнат за помощ към Института по космонавтика. Но Сергей не искаше и Виктор добре разбираше приятеля си. Щом си започнал, сам доведи всичко до край. И без това ще се наложи да се обърнат към института, но едно е да се явят със завършено откритие, а съвсем друго — с празни ръце. Винаги е неприятно да признаеш своята безпомощност. Сергей е прав! Той, Виктор, не влиза в сметката. Те никога не са имали тайни помежду си. Ако Виктор разреши загадката — все едно, че Сергей я е разгадал.
Но как да се направи това?
Външно Муратов бе спокоен. Но вътре в него бушуваше буря. Ето вече десет часа, откакто Синицин непробудно спи. А той все тъпче на едно място и нито крачка не се е приближил към решението. Такова нещо още не бе му се случвало. Наистина, с подобна задача се срещаше за първи път.
А всичко изглеждаше толкова просто. В течение на една седмица радиолокаторът осем пъти показва неизвестно тяло в пространството. Осем точки на орбитата! А даже три са достатъчни, за да може бързо и точно да се определи коя и да е орбита.
Но всеки път изчисленията водеха до задънена улица, влизаха в крещящо противоречие със законите на небесната механика.
Може би тялото не е едно? Може би са две, три или повече? Но Сергей е мислил и Муратов е съгласен с него, че това е невероятно. Да има няколко тела близо до Земята и нито едно от тях досега да не е попаднало в зрителното поле на телескопа. Това е немислимо! Все пак, най-вероятно тялото е едно.
Сергей беше изчислил всевъзможните орбити на едно и две тела според всички допустими съчетания на известните осем точки. Нито една от тези орбити не се оказа подходяща. Муратов започна да изчислява орбитите на три тела, но скоро изостави тази идея.
Към разрешаването на загадката трябваше да се тръгне по друг път. Муратов знаеше: задачата е проста. Иначе не може и да бъде. Тя само изглежда сложна. Стига да му хрумне вярната мисъл, изчисленията няма да го затруднят. Но къде е тя, тази вярна мисъл? В какво се състои работата?