Но за това, първо, беше необходимо да се убедят, че приближаването до кораба е безопасно, че той няма защитна апаратура, подобна на тази, която беше монтирана на спътниците.
Звездолетите, съпровождащи „госта“, получиха указания да направят такава проверка.
Четири робота разузнавача от различни посоки се приближиха до пришелеца от космоса и безпрепятствено се докоснаха до повърхността му.
Не последва анихилация. На кораба нямаше защитна апаратура!
Върху екраните в кабините за управление на звездолетите се появиха неясните контури на това, което се намираше във вътрешността на „госта“…
И нова изненада!
Предаването на един от роботите, който се намираше до средната част на космическия кораб, ясно показваше, че вътре нещо се движи.
Това „нещо“ много напомняше живи същества, напомняше хора!
Излизаше, че предположението не е вярно, екипажът бе жив!
В Института по космонавтика окончателно се объркаха. Какво означава това странно поведение на пришелците? Невъзможно беше да се допусне, че корабът, извършил междузвездно пътешествие, се управлява от хора, които нямат понятие от законите на небесната механика и не си дават сметка за своите действия.
А излизаше точно така!
В това нямаше никакво съмнение.
Липсва защитна апаратура, приближаването до кораба е безопасно!
— Да им помогнем да вземат решение — каза Сабо.
От Земята излетя същата ескадрила, която някога се ръководеше от Муратов. Тя отдавна беше подготвена да превърне още един астероид в научна станция. Никак не им се искаше да изразходват енергията ѝ за непредвидена цел, но нямаше друг изход.
Мощта на ескадрилата, която стигаше да измени орбитата на Хермес, беше съвсем достатъчна.
Корабите изглеждаха много малки в сравнение с пришелеца, но бяха осем. Те се приближиха към „госта“ от четири страни, по два от всяка, и плътно се прилепиха към борда, невидим даже от близко разстояние, но добре различим на фона на звездите като тъмна „дупка“ в космоса.
Силните магнити свързаха пришелеца и корабите на ескадрилата в едно цяло.
Корабът беше хванат и не можеше вече да се измъкне.
Веднага стана ясно, че двигателите на пришелеца противодействуват на земното притегляне.
Първата част от замислената операция беше изпълнена, но изникна въпросът какво да правят по-нататък?
Силата на осемте звездолета, без съмнение, би могла да се справи със силата на двигателите на госта. Но какво ще се случи на Земята след приземяването?
Ще спрат ли двигателите на кораба на гостите или ще продължат безсмислено да работят?
Цялото поведение на „госта“ около Земята беше достатъчно безсмислено, за да може този въпрос да не изглежда празен.
Нямаше начин да приковат кораба към ракетодрума с вериги. Пък и какви вериги биха могли да задържат космически кораб с такива исполински размери?
Командирът на ескадрилата съобщи за своите съмнения в щаба на операцията.
Там не мислиха дълго.
Автоматите на гостите — а беше ясно, че в дадения момент корабът се управлява не от хора, а именно от автомати — изглеждаха „разумни“. Наистина, съответствуващите им земни автомати бяха по-„умни“, и не биха допуснали безцелна загуба на енергия, но все пак те действуваха с някаква логика, ако в тях беше заложена програма да чакат команда при приближаването към планетата.
Значи, „почувствували“ земя, те трябваше да спрат двигателите.
В такъв смисъл Сабо отговори на командира на ескадрилата.
Осемте кораба се престроиха. Нямаше нужда да противодействуват на двигателите на „госта“, след като можеха да ги използуват.
Едновременно с това хората искаха да проверят, доколко са „разумни“ автоматите на пришелците.
Можеха да водят долетелия кораб към Земята с кърмата напред. Тогава двигателите му, ако те продължат да работят както и по-рано, нямаше да попречат, а напротив, щяха да помогнат. А ако започнат да работят в противоположна посока, тогава ще се наложи да използуват сила, макар и да беше жалко да хабят толкова енергия.
Оказа се, че „разумът“ на кораба на гостите е по-съвършен, отколкото предполагаха.
Тегленето на буксир едва беше започнало, когато двигателите на госта престанаха да работят. Очевидно, централният агрегат беше почувствувал и „разбрал“, че корабът се управлява отвън.
А може би нищо не беше разбрал, а такова кацане бе обикновено.
Като се имаха предвид чудовищните размери на кораба, би било напълно възможно.
Каквото и да беше това вече нямаше голямо значение; „гостът“ не се съпротивляваше и след час и половина на Пиренейския ракетодрум, освободен от всички ракети, кацнаха осемте кораба от ескадрилата.