Между тях се намираше нещо прилично на призрак.
Исполинското тяло закриваше всичко, което се намираше зад него, но беше абсолютно невидимо, приличаше на непрозрачна пустота.
Земните хора за първи път виждаха такова зрелище.
Само работниците от космическата служба посрещнаха пришелеца. Елементарната предпазливост ги накара да обявят ракетодрума затворен за външни лица.
Беше направено изключение само за двама души — Муратов и Гианея.
Спомагателните кораби се отделиха и отлетяха на края на ракетодрума.
Гостът остана сам.
Трябваше да го направят видим. „Призракът“ в много отношения беше неудобен.
Никой не излизаше от кораба. Акустичните апарати не възприемаха никакви звуци от вътрешността му. Автоматите телерентгени, които също се бяха приближили до него, не откриха никакво движение.
Но нали върху екраните на ескадрилата бяха видели движение? Защо сега бе спряло?
Тези, които се намираха в космическия пришелец, като че ли се бяха притаили.
Земните хора не се бояха от никаква заплаха. Тук, на Земята, корабът на гостите не можеше да причини голяма вреда: той се намираше в пълната власт на стопаните на планетата.
Но неподвижността неволно навяваше мисли за някаква опасност.
Екипажът на кораба би трябвало да разбере, че е попаднал в плен. Как ще постъпи командирът?
Ако изведнъж реши да се издигне и да отлети — това няма да ги спаси. Четири звездолета от ескорта не бяха кацнали, те чакаха високо в небето, над ракетодрума, внимателно наблюдавайки госта. При опит за бягство той веднага щеше да бъде унищожен.
Хората напразно се опитваха да се досетят, какво става в кораба.
Както и по-рано, никой, в това число и Гианея, не можеше даже да си представи истинското положение на нещата.
9
Мериго и неговите трима другари не забелязаха и не почувствуваха забавянето на полета. Те не знаеха какво става с кораба им, не подозираха, че дългият, мъчителен път е завършен, че благополучно са достигнали целта.
Безумният опит, на какъвто технически и научно грамотен човек никога не би се решил, се бе увенчал с успех благодарение на редица случайности. Но те не знаеха това.
Беше случайност, че четиримата изобщо бяха останали живи. Наивни, те бяха уверени, че пътят до друга планета е къс. И ако звездолетите на „ненавистните“ не им служеха за продоволствени складове, ако този кораб, готов да излети след първия, беше разтоварен, четиримата биха умрели от глад.
Ако от кораба бяха източили водата, приготвена за басейните, когато беше решено да отменят полета му, четиримата биха умрели от жажда.
Ако се бяха появили тревожните сигнали и за най-малката неизправност в агрегата на управлението, четиримата не биха могли да поправят нищо, даже не биха разбрали значението на тези сигнали и завинаги щяха да останат в космоса.
И много други „ако“ ги дебнеха по пътя им.
Четиримата бяха извършили космически полет, който безусловно беше единствен и неповторим в историята на всички планети.
Те биха могли да се гордеят, но за това трябваше да разберат значението на подвига си. А те нищо не разбираха и даже не мислеха, че са извършили подвиг, че са проявили мъжество, самоотверженост и човеколюбие.
Те не знаеха, че пътят им е завършен. И когато усетиха лекия удар при кацането, не разбраха значението му.
Силата на тежестта в кораба през цялото време на полета оставаше обикновена. Те и сега не почувствуваха някакво изменение на теглото.
Нищо не можеше да им подскаже, че корабът вече не лети, а стои неподвижно на планетата.
И сигурно дълго биха се заблуждавали, вероятно, докато земните хора не отидеха при тях.
Но „ненавистните“ се бяха погрижили за това.
Неочаквано и за четиримата, стените на централното помещение, където се намираха, изведнъж като че ли изчезнаха. Откри се непонятна и удивителна картина.
Те очакваха, че на планетата, към която летяха, ще видят гъсти гори, колибите на обитателите — свят подобен на техния собствен.
Корабът стоеше сред огромно поле, лишено от растителност и странно гладко, като планинско плато. На хоризонта се издигаха фантастични здания, които им напомняха постройките, изградени от „ненавистните“ на тяхната планета. Някакви машини се приближаваха към тях от всички страни. Те също приличаха на машините на „ненавистните“, но бяха с различна форма.
В машините имаше хора. Те се виждаха много добре.