Четиримата в отчаяние паднаха на пода.
„Ненавистните“!..
Корабът ги беше доставил не там, където те се стремяха. Той се бе оказал на планетата на „ненавистните“, в тяхната родина!
Всичко беше загинало, всички планове бяха рухнали!
Четиримата лежаха, без да се движат, покорили се на участта си, примирени със съдбоносния неуспех. Нека влязат и правят каквото искат.
За четиримата животът вече нямаше никаква стойност.
Първи дойде на себе си Вего, най-възрастният от четиримата.
— Трябва да унищожим съдържанието на жълтата кутия — каза той, — докато „ненавистните“ не са дошли тук. Те ни излъгаха. Корабът е трябвало да отлети съвсем не там, където излетя първият. Но тук не знаят нищо. Мълчете, каквото и да правят с вас.
— Ние ще мълчим, каквото и да правят с нас — отговориха му тримата.
* * *Оцветяването на невидимия корпус в сив цвят не отне много време. Мощните пулверизатори се справиха за половин час.
Колосалното тяло на космическия исполин с петстотинметрова дължина се извисяваше пред очите на хората като планина. То имаше надлъжни ръбове и в краищата завършваше с удебеления. Не се виждаше нищо, което би могло да се приеме за дюзи. Изглежда корабът не беше реактивен.
— Това е същият — каза Гианея, — който трябваше да лети след нас. Но бяха решили да не го изпращат. Странно! Защо е тук?
— Вашият такъв ли беше? — попита Муратов.
— И двата са съвсем еднакви.
Търпеливо чакаха повече от час. Но от кораба никой не се показа.
— Входът може ли да се отвори отвън? — попита Стоун.
— Да.
Муратов преведе и двете фрази.
— Трябва да влезем сами — предложи Сабо. — Може би екипажът се нуждае от помощ.
— Да отворим входа — каза Муратов — и да почакаме. Може би съставът на въздуха се отличава от земния. Трябва да направим дезинфекция.
— Разбира се — съгласи се Стоун. — Но можем ли да отворим и двете врати? Там сигурно има входна камера.
Гианея потвърди, че входна камера действително съществува и че двете врати, външната и вътрешната, не могат да бъдат отворени едновременно.
— Но защитата — добави тя — е автоматична. Нито в кораба, нито от него може да проникне нещо вредно. При влизане и излизане се прави обеззаразяване. Няма от какво да се страхувате. Въздухът вътре по нищо не се отличава от вашия.
— Какво да правим? — попита Метюз.
Думите на Гианея не убедиха никого.
— Можем да пуснем в кораба роботи дезинфектори — каза Стоун. — Но те трябва да бъдат много. Ще трябва да чакаме дълго, докато ги доставят.
— Обикновено в космическите кораби въздухът е дестилиран — отбеляза Лешчински.
— Да, но не сме убедени, че при тях също е така.
Положението изглеждаше тежко. Да влязат в кораба, даже със скафандри, разчитайки на защитата, за която каза Гианея, беше рисковано. Микробите в атмосферата на кораба можеха да се окажат опасни за хората. Кой знае, дали вторичната обработка при излизането щеше да помогне. Ако в атмосферата на Земята се появяха макар и единични микроби от чуждата планета, можеше да се стигне до епидемия от неизвестна болест.
Тези обаче, които се намираха в кораба, не бяха заплашени от нищо. Доказателството за това беше Гианея — тя не се разболя на Земята.
Но те не можеха да знаят това. И вероятно именно затова не излизаха.
— Правят анализ на атмосферата ни — предположи Муратов. — Това може да продължи много дълго. Остава само едно. Да им покажем Гианея. Те, разбира се, виждат какво става навън. Нека Гианея напише с едри букви на голям лист: „Излезте! Няма опасност!“ — и се приближи с този лист до илюминаторите. Тя сигурно знае къде са разположени.
Мисълта на Муратов се хареса.
— Предложете ѝ това — каза Стоун.
Гианея веднага и с желание се съгласи.
Някой отиде до сградата на космогарата за лист и бои.
— Но тяхното излизане — каза Сабо — също е опасно за нас, ако дезинфекцията във входната камера е несъвършена.
— Трудно е да се допусне — отговори му Стоун. — Ако съдим по кораба, техниката е на високо ниво. Те умеят да си служат с нея. Там е разликата.
— Ние нямаме илюминатори — каза Гианея, като се обръщаше към Муратов. — Външните обективи предават изображението на вътрешните екрани. Нещо като вашите телевизори.
— Ще се наложи да пишете много едро — каза Гарсиа. — И да отидете съвсем близо. Екипажът може да се намира в средата на кораба, а това е далеч от борда. Или екраните могат да приближават външни обекти?
— Те дават естествено изображение — отговори Гианея. — Но аз ще се приближа до предната част, към пулта за управление. Там трябва да има човек.