Муратов седна на дивана, облегна се на меката възглавница, сложи ръцете си зад главата. Така се мисли по-добре.
От прозореца вееше приятна хладина. Тропическият зной си бе отишъл заедно със Слънцето в другата половина на планетата.
Часовникът показваше девет. Но по московско време, а по местно — два часа през нощта.
Муратов се усмихна. Изгони Сергей да спи, а той… зае неговото място и не спи вече двадесет и пет часа.
За нищо на света не би легнал, преди Сергей да се наспи. Така, сменяйки се, те ще работят, докато не решат задачата или не намерят що-годе приемлива хипотеза. А тогава вече, без да се червят, ще могат да се обърнат към Института по космонавтика.
И така, какво знаем?
Муратов си припомни разказа на Сергей…
Първото съобщение се появило още през двадесети век. През 1927 година К. Стармер забелязал необяснимо отразяване на радиолъча от някакво тяло, което се намирало недалеч от Земята. Но какво? Това останало неизвестно. Тогава не обърнали особено внимание на известието на Стармер. След петдесет години историята се повторила. И отново никой не се заинтересувал от странното явление — радиолъчът се отразявал като че ли от празно място. И двата факта били обяснени с грешка на наблюдателя. В края на двадесети век с маршрутния звездолет „Земя-Марс“ се случило нещо, което едва не завършило трагично. На двеста хиляди километра от Земята звездолетът се срещнал с неизвестно небесно тяло, чието приближаване към кораба не е било забелязано своевременно от точните и чувствителни прибори в щурманската кабина. Нещо одраскало борда като оставило дълбока вдлъбната следа. За щастие всичко се разминало благополучно — звездолетът още не бил развил пълната си скорост. И за това се намерило „естествено“ обяснение — метеорит, неизправност на локаторите. И ето, че съвсем неотдавна се появил четвърти факт. И отново това се случило на звездолет. Търговски кораб стартирал към Венера. На борда му имало строителни материали и научна апаратура за строящата се на планетата станция на службата за изучаване на Слънцето. Екипажът на кораба се състоял от командир, щурман и радист. Почти веднага след излитането постъпило съобщение, че локаторите са открили някакво тяло с диаметър четиридесет метра, което пресичало курса на кораба. И този път скоростта не била много голяма и това дало възможност да се включат спирачните устройства на звездолета и да се избегне сблъскването. Щурманът успял да насочи намиращия се на борда малък телескоп точно по лъча на локатора, но не видял нищо. Радистът на кораба съобщил, че колкото повече неизвестното тяло се приближавало към звездолета, толкова повече сигналът върху екрана на локатора отслабвал, докато в момента на най-голямо приближение — съвсем изчезнал. Това вече по никакъв начин не могло да бъде обяснено. Невъзможно било и да се говори за метеорит или за неизправност на приборите — записите на автоматите потвърждавали факта. В Института по космонавтика се разтревожили. Неизвестното тяло, заплашващо безопасността на междупланетните пътища, трябвало да бъде открито на всяка цена. Обсерваториите започнали издирвания. Синицин взел участие в тях още от самото начало. На негово разположение била най-съвременната и много мощна радиолокационна апаратура, с помощта на която се извършвали работите по „лунния профил“. По цели денонощия невидимият лъч опипвал пространството в радиус четиристотин хиляди километра от Земята. Преди една седмица, когато дошъл сутринта на работа, Синицин видял върху лентата на самопишещия апарат дългоочаквания сигнал. В три часа петдесет и девет и половина минути, на височина двеста и осемнадесет хиляди километра прелетяло някакво тяло с диаметър четиридесет метра. То се движело от изток на запад, т. е. срещу въртенето на Земята. След две денонощия, но вече през деня, на същия участък, но на друга височина, локаторът отново „видял“ нещо със същите размери, но летящо с друга скорост. И така осем пъти. Всички наблюдения били еднакви по отношение на размерите, но се различавали във височината и скоростта. Нито едно пълно съвпадение. Опитът да видят тайнственото тяло с визуален телескоп не дал никакви резултати; не могли да го открият. Това не учудило никого: насочвали телескопа приблизително, пък и тялото било много малко. При това орбитата му била неизвестна. В Института по космонавтика вече знаеха, че първият успех е постигнат и очакваха подробен доклад от Синицин…