Нима ще се наложи да признаят своята безпомощност?…
Муратов вече повече от час седеше, без да помръдне и напрегнато мислеше. Първоначалното убеждение, че телата не могат да бъдат няколко, по-степенно започваше да избледнява, заменяше се с увереността, че все пак те са няколко. И не са три или четири, а две. Анализът на цялата работа, извършена от Сергей и от него самия, водеше до този извод. Две, само две! Те се въртят около Земята като се намират едно срещу друго от двете страни на планетата.
Сергей бе допуснал същото и беше изчислил възможните орбити. Стигнал бе до безсмислица.
Да се усъмни в правилността на изчисленията на приятеля си? Муратов не можеше даже да си помисли за това. Сергей е направил всичко вярно, всичко, с изключение…
Муратов скочи от дивана и се приближи до бюрото. Да, трябва да се провери и такъв вариант, дори да изглежда фантастичен. Сергей се базира на това, че има работа с две естествено възникнали тела, които се движат по законите на привличането. Тогава, разбира се, нито една от възможните орбити няма да съответствува на фактическото движение на телата, но ако те са… изкуствени …
Много неща говорят в полза на такова предположение.
Първо, телата са невидими през визуален телескоп даже от близко разстояние (случаят с товарния звездолет). Обяснението може да бъде такова — те са оцветени в абсолютно черен цвят, който не отразява слънчевите лъчи. Естествените тела не могат да имат такъв цвят. Второ, локаторите ги „виждат“ отдалеч, но не ги „виждат“ отблизо. Това е по-трудно обяснимо, но може да се предположи, че тези, които са ги изстреляли, са искали да затруднят хората при откриването на телата. Как е постигнато това е вече друг въпрос. И трето, телата се движат срещу движението на планетите, срещу въртенето на Земята. Наистина, такова явление се среща в природата, но много рядко.
И така, изкуствени спътници на Земята, изстреляни някъде отвън!
Силната памет на Муратов услужливо му напомни, че такава хипотеза е била изказана още в двадесети век. Той бе чел за нея. Как беше името на автора? Муратов напрегна паметта си. Да, Брайсуел.
„Но нали изкуствените спътници, направени от хората, се движат по законите на привличането — помисли той. — Да, но само защото летят по инерция — нямат двигатели. При наличието на външна сила орбитата може да приеме най-невероятни очертания.“
Облекчава ли задачата тази нова предпоставка? Не, по-скоро я затруднява. Как да отгатне траекторията, след като не е известна целта й?
Но все пак трябва да опита. Известни са осем точки. Те принадлежат на две орбити. Кои на коя — не е ясно. Но комбинациите от осем точки по четири не са чак толкова много. А ако на едната орбита принадлежат три, а на другата — пет? Или са в някакво друго съотношение?
Неочаквано се сети за още нещо. Муратов даже трепна — толкова беше просто, а всъщност много, много важно. Ако се предположи, че телата са изкуствени, то от това произтича и друго съображение: те не са плътни, а кухи. Тогава се изменя и масата, а следователно и всички изчисления. И, разбира се, те не са от камък, а метални. В такъв случай една от орбитите, изчислени от Сергей за две тела, може да се окаже правилна, ако в нея се внесат поправки на масата. Муратов започна да преглежда всички записки на Сергей от начало. Колкото и да е бил възбуден Синицин по време на работа, записките и изводите са пределно ясни, лаконични и точни. Вкоренените навици са действували подсъзнателно…
В тропиците се разсъмва бързо. Лъчите на изгрялото слънце прогониха мрака в ъглите на кабинета. Лампата хвърляше мътно жълто петно светлина. Но Муратов не забелязваше нищо. Плочите-програми една по една изчезваха в машината. На малкия екран ясно се появяваха резултатите от изчисленията. Електронният математик помагаше на живия.
Орбити, орбити, орбити! Само за тях можеше да мисли Муратов, само те бяха в съзнанието му.
Нямаше място за нищо друго!
* * *Точно в девет часа сутринта, току-що избръснат, гладко сресан, облечен в лек, бял костюм, оживен и даже весел на вид, Синицин се приближи до вратата на своя кабинет. Но веселостта му беше само външна, в душата му бе тревожно и объркано. Дали Виктор е успял макар отчасти, макар малко, да се приближи към разгадката? Възникнала ли е някаква нова мисъл, която да освети мрака на космическата тайна?
Синицин добре познаваше проницателния ум на Виктор, неговите огромни математически способности. В него силно беше развита една много полезна за изследователя черта, която Синицин не притежаваше — силата на въображението. Синицин бе практик, а Муратов — теоретик.