Седемнадесет часа работа (Синицин нито за миг не се съмняваше, че Виктор е работил през цялата нощ) би трябвало да доведат до нещо.
Нямаха време за бавене. От Института по космонавтика всеки момент можеха да поискат материалите. И те в никакъв случай не биха могли да откажат да ги предадат. Синицин добре знаеше, че международните трасета временно са затворени, звездолетите стоят по ракетодрумите в очакване да бъде изчистено пространството около Земята. А многочислените експедиции, които са на Венера, на Марс, по спътниците на големите планети, по астероидите! За тях пътят към Земята е закрит. Всички чакат!
Като отвори вратата, Синицин учуден спря на прага.
Пердетата спуснати, в стаята цари полумрак. Сложил ръце под главата си (позната поза), Виктор безметежно спи на дивана!
Учудването веднага се смени от силно вълнение. Нима?!
Радост, безмерна радост, изпълни цялото същество на Сергей. Той стремително се спусна към бюрото, без да се съмнява, че ще намери там нещо много важно, решаващо!
Нима Виктор би могъл да заспи, ако не е намерил разгадката!
И не се излъга!
На малък лист, откъснат от тефтерче. Синицин прочете:
Серьожка, викай ура! Довечера ще получим снимка на твоя „обект“. А утре сутринта — на втория. Орбитата е на екрана. Любувай се! Втората изчислявай сам. Аз да не съм ти камила? Уморих се като куче! Лека нощ!
ВикторОт мен да мине, ще ти подскажа! И двата обекта имат еднаква маса. Имай предвид!
2
Учените от Института по космонавтика не искаха да губят време. Думата веднага беше предоставена на Синицин.
Той доложи кратко:
— Около Земята, вероятно отдавна, се въртят два изкуствени спътника с неземен произход. И двата имат еднакви размери, отвътре са кухи. Формата им е продълговата. Надлъжното им сечение е елипса, а напречното — кръг. Дължината им е четиридесет метра. Но това може да не е съвсем точно. Орбитите им са спираловидни. И двете тела ту се приближават към Земята, ту се отдалечават от нея. Изводът, потвърден от локаторните наблюдения, е, че скоростта им постоянно се мени. Средното разстояние от центъра на Земята до първия спътник е двеста и осемнадесет хиляди километра, до втория — сто осемдесет и шест хиляди. Спътниците вероятно са метални, но относителното тегло на материала не може да се определи: не е известно какво има вътре. Средната скорост на първия спътник е пет и половина километра в секунда, на втория — седем. Получените данни дават всички основания да се предполага, че на двата спътника все още работят някакви двигатели, макар че тяхното появяване около Земята трябва да бъде отнесено към 1927 година, или по-рано. Ако се движеха по спирална орбита по инерция, те отдавна биха паднали на Земята или на Луната. Орбитите са изчислени от известния математик Виктор Муратов и частично от мен. Положението на двата спътника върху техните орбити в нула часа на днешното денонощие е отбелязано точно и лесно може да бъде изчислено за всеки момент. Но да ги видим непосредствено във визуален телескоп досега не успяхме, макар диаметърът им — четиридесет метра — да е напълно достатъчен за това. Муратов изказа предположение, че те са абсолютно черни и затова са невидими, тъй като не отразяват лъчите на слънцето. Опитахме се да направим снимка с инфрачервени лъчи. Ако те са черни, трябва да бъдат силно нагрети от слънчевите лъчи. Но изображение не се получи, независимо от многочасовата експозиция. Същия резултат имаме и при използуването на плаки, чувствителни към ултравиолетови и рентгенови лъчи. Аз лично смятам, че спътниците не са абсолютно черни, а точно обратното — абсолютно бели. Тук има труднообяснима загадка. Това е всичко, което мога да доложа на съвета в дадения момент. Работата в нашата обсерватория по наблюдението на спътниците с радиолокатор продължава.
— А опитвахте ли да ги фотографирате с гама лъчи? — попита някой.
— Нямахме такива плаки, но поискахме да ни бъдат доставени. Веднага след като ги получим, ще направим и такъв опит.
— Ние не можем да чакаме и спокойно да правим опити — каза председателят на научния съвет на Института по космонавтика, професор Хенри Стоун. — Всички звездолети на Земята бездействуват, всички работи в космоса са прекратени. Това положение е нетърпимо. Ние трябва точно да знаем, и то колкото може по-бързо, какво представляват тези тела. Немислимо е да доверяваме безопасността на междупланетните съобщения на хипотези и непроверени данни. Ако телата са невидими, по каквато и да е причина, няма никаква гаранция, че орбитите са изчислени правилно…