Няколко секунди Муратов учудено гледаше Синицин… След това се наведе до самото му лице и каза със заговорнически тон:
— Значи, седем? Само седем и повече няма? А като намерим спътника ще го опипваме, така ли? С ръце. Не искаш ли да го видиш? С очите си? Той има ли повърхност? Макар и невидима, но има, нали? Ами ако я боядисаме? Пулвелизатор — осем!
Лицето на Синицин веднага стана сериозно.
— Това като че ли не е предвидено — каза той. — Веднага трябва да съобщим на Стоун. Браво, Витка!
3
Достиженията на техническата мисъл поразяват въображението на хората само отначало, докато са още нови и необичайни. Човек бързо приспособява съзнанието си към новите условия и това, което доскоро му се е струвало невероятно, става ежедневие.
Когато в началото на двадесетия век се появяват първите самолети, когато за първи път човек се издига във въздуха, на всички се струвало, че да летят могат само избрани хора, че за това са необходими особена смелост, особени черти на характера и физическо здраве. Но след сравнително къс период от време въздушният транспорт навлиза във всекидневието, престава да учудва хората; качват се в самолета така, както преди в карета или влак, без всякакви емоции.
Същото става и с ракетите. Реактивните самолети незабелязано довеждат хората до мисълта, че може да се лети и без крила. И когато влизат в строя ракетите от пътническия транспорт, не било необходимо много време, за да свикнат с тях.
А от полета с ракета в атмосферата до също такъв полет извън нея има само една крачка. И тази крачка хората направиха съвсем незабелязано. Периодът на усвояване на космическите трасета, пълен с романтиката на подвига, минава много бързо. Първият пътнически рейс Земя-Луна се възприема като нещо съвсем естествено и делнично.
Съзнанието на човечеството просто и незабелязано преминава от земните мащаби към космическите.
Досега Виктор Муратов не беше напускал Земята. Така се беше случило, че даже по време на учението си, отначало в училище, а после в института, той не взе участие в нито един от предвидените в програмата полети до Луната. Не си спомняше дали по това време беше болен или имаше някаква друга причина.
Но когато приятелят му от детството и юношеството го зачисли в състава на експедицията, която имаше за цел откриването на тайнствените спътници на Земята, Муратов даже не помисли за това, че го очаква нещо необикновено, нещо различно от делничния живот. Към предстоящия му полет в пространството той се отнесе така, както би се отнесъл човек от първата половина на двадесети век към предложението да направи пътешествие с ледоразбивач в Арктика. Това беше необикновено, но не представляваше нещо, което би могло да предизвика особено вълнение. Стотици и хиляди хора като него са правили много по-далечни полети в космоса. В това нямаше нищо поразяващо въображението.
Всички добре познаваха условията за живот в звездолетите още от училище. Отдавна в програмите за физическо възпитание на учениците влизаха тренировки на вибростендове и в антигравитационни камери. Учебния период на своя живот хората завършваха напълно подготвени за всякакъв космически полет.
Съзнанието на Муратов беше заето не с полета, а с неговата цел. Колкото повече мислеше за тази цел, толкова по-слаба ставаше увереността му в успеха на експедицията. Десетки възможни препятствия му идваха наум и всяко едно от тях беше достатъчно, за да осуети всички усилия. Той ни най-малко не се съмняваше в това, че спътниците са разузнавачи от друг свят и че тези, които са ги изпратили към Земята, са направили всичко възможно за обезпечаването на тяхната неуязвимост. Ще успеят ли да преодолеят трудностите?
Всички членове на научния съвет на Института по космонавтика разделяха съмненията на Муратов.
И те се оправдаха.
Задачата, поставена пред експедицията, се оказа много по-трудна, отколкото биха могли да си помислят.
Колкото и да е странно, но фактът, че около Земята са открити два изкуствени спътника — рожба на друг разум, на друг свят — не порази въображението нито на учените, нито на широката общественост. Хората отдавна бяха свикнали с мисълта, че рано или късно ще бъдат получени преки доказателства за съществуването на разум извън Земята. И когато това действително се случи, никой не се учуди. Реакцията на човечеството се изрази в една дума: „Най-после!“
Предположението, че стопани на спътниците могат да бъдат не братя, а врагове, беше решително отхвърлено. Това би било нелепо, чудовищно, невъзможно! Разум, способен да изпрати разузнавачи в чужда система, способен да създаде тези разузнавачи, не може да бъде заразен с чувство на вражда или ненавист към друг разум.